Марио Пузо - Кръстникът

— Приеми дефекта си като еластична зона в тялото ти, която е загубила еластичността си — каза и Джулс. — С изрязването на парче от нея тя става по-стегната, по-жива.

— Ще си помисля — каза Луси, но беше сигурна, че ще се подложи на операция, тя напълно се доверяваше на Джулс. После се сети за нещо друго. — Колко ще струва операцията?

Джулс се намръщи:

— Тук нямам необходимите удобства за такава операция, а и не съм специалист. Но имам приятел в Лос Анжелос, който е най-добрият в тази област и има необходимите условия в най-хубавата болница. В същност той оправя всички кинозвезди, когато открият, че не в опъването на лицата и гърдите им нагоре е целият отговор на въпроса да накараш един мъж да те обича. Той ми дължи няколко услуги, затова операцията няма да струва нищо. Аз правя неговите аборти. Слушай, ако не беше неетично, щях да ти кажа имената на някои от сексбомбите в киното, на които са им правили такива операции.

Любопитството й се възбуди:

— Моля те, хайде, кажи ми — каза тя. — Хайде. — Това щеше да бъде страхотна клюка, а за Джулс беше типично, че можеше да я слуша да проявява женската си любов към клюките и да не се подиграва с това.

— Ще ти кажа, ако вечеряме заедно и прекараш нощта с мен — каза Джулс. — Трябва да наваксаме много загубено време заради твоята глупост.

Луси почувствува завладяваща я привързаност към него, защото беще толкова мил, и можа само да каже:

— Не е необходимо да спиш с мен, знаеш, че няма да ти харесам, така както съм сега.

Джулс избухна в смях:

— Ах ти, глупаче, невероятно глупаче. Никога ли не си чула, че има други начини за правене на любов, много по-древни, много по-цивилизовани. Наистина ли си толкова наивна?

— О, това ли? — каза тя.

— О, това ли — повтори той, като я имитираше. — Хубавите момичета не го вършат, мъжествените мъже не го вършат. Дори през 1948 година. Е, добре, скъпа моя, мога да те заведа в къщата на една приятна стара дама тук, в Лас Вегас, която е била най-младата собственичка на най-известния публичен дом по времето на Дивия Запад, струва ми се — още през 1880 година. Тя обича да разказва за онова време. Знаеш ли какво ми разказа тя? Че онези професионални убийци, онези смели, мъжествени, стрелящи точно каубои винаги са искали от момичетата „френска“ любов, това, което ние, лекарите, наричаме орално-генитален контакт, и което ти наричаш „о, това ли“. Мислила ли си някога да направиш „о, това ли“ с твоя скъп Сони!

За първи път Луси наистина го изненада. Тя се обърна към него с израз, който той не можеше да сравни с друго освен с усмивката на Мона Лиза (неговият ум на учен веднага се отплесна в друга посока — възможно ли бе това да е разрешението на вековната загадка?). Тя тихо каза:

— Със Сони правех всичко. — Това беше първият случай, когато признаваше пред някого подобно нещо.

Две седмици по-късно Джулс Сигал стоеше в операционната на болницата в Лос Анжелос и наблюдаваше приятеля си доктор Фредерик Келнър, който се зае с пациентката. Преди Луси да бъде упоена, Джулс се надвеси над нея и й пошепна: „Казах му, че ти си ми по-специална приятелка, затова ще ни направи наистина здрави стени.“ Но хапчето, взето предварително, я беше вече унесло и тя нито се засмя, нито дори се усмихна. Но неговата закачка наистина отчасти отслаби ужаса, който тя изпитваше от операцията.

Доктор Келнър направи разреза със сигурността на циркова акула, която изпълнява лесен номер. Техниката на всяка операция за заздравяване на тазовото дъно изискваше осъществяването на две цели. Връзката на пиринеума трябваше да бъде скъсана, за да бъде отстранена тази отпуснатост. И, разбира се, вагиналният отвор, слабото място на тазовото дъно, трябваше да бъде изтеглен напред под срамната кост и по този начин да бъде освободен от прякото налягане отгоре. Коригирането на връзката на пиринеума се наричаше пиринеорафия. Зашиването на вагиналната стена се наричше колпорафия.

Джулс видя, че доктор Келнър работеше сега внимателно, голямата опасност при разрязването беше да се отиде твърде дълбоко и да се засегне ректумът. Случаят беше съвсем прост, Джулс беше проучил всички рентгенови снимки и изследвания. Нищо лошо не можеше да се случи освен това, че в хирургията винаги можеше да се случи нещо лошо.

Келнър работеше по урогениталната диафрагма, с Т-образнн щипци държеше отрязъка от вагиналната тъкан и откриваше мускула на ануса и фасциите, които образуваха неговата обвивка. Облечените в ръкавици пръсти на Келнър зашиваха отпуснатата съединителна тъкан. Джулс не откъсваше очи от вагиналната стена, очаквайки появяването на вените — предателския сигнал за опасност от нараняване на ректума. Но Старият Келнър си знаеше работата. Той правеше всеки нов бод така леко, както дърводелецът заковава декоративни гвоздейчета.