Марио Пузо - Кръстникът

Всичко беше уредено, парите платени, установен беше подходящ контакт с обречения, за да бъде съответно инструктиран. Накрая планът беше пуснат в действие и признанието се появи на първите страници на вестниците. Всичко премина с огромен успех. Но както винаги предпазлив, дон Корлеоне изчака, докато Феликс Бокикио действително беше екзекутиран четири месеца по-късно, преди окончателно да обяви, че Майкъл Корлеоне може да се завърне в къщи.

Година след смъртта на Сони на Луси Мансини той все така ужасно й липсваше и тя тъжеше за него по-силно и от влюбените от любовните романи. Мечтите й не бяха скучни като мечтите на ученичка, копнежите й не бяха като копнежите на предана съпруга. Не загубата на нейния „другар в живота“ я беше накарала да се чувствува самотна или да чувствува липсата му заради непоколебимия му характер. Тя нямаше нежни възпоминания за сантиментални подаръци, за усмивката му, за веселото пламъче в очите му, когато и казваше нещо мило или остроумно, не го беше обожавала като герой.

Не. Тя чувствуваше отсъствието му заради много по-важна причина — той беше единственият мъж в света, който можеше да накара тялото й да достигне блаженството на любовта. Още млада и наивна, тя продължаваше да вярва, че той е бил единственият мъж, който е могъл да прави това.

Сега, година по-късно, тя се припичаше под целебното слънце на Невада. Слабият рус млад мъж в краката й си играеше с пръстите й. През този неделен следобед те бяха на плаж на басейна в хотела и без да обръща внимание на хората край тях, ръката му се плъзгаше нагоре по голото й бедро.

— О, Джулс, престани — каза Луси. — Мислех, че поне лекарите не са толкова глупави, колкото другите мъже.

Джулс й се ухили:

— Аз съм лекар от Лас Вегас. — Той погъделичка бедрото й от вътрешната страна и остана учуден, че толкова дребна закачка можеше да я възбуди така силно. Разбра го по лицето й, макар тя да се опитваше да го скрие. Тя наистина беше много спонтанно и непокварено момиче. Тогава защо не можеше да я накара да се отпусне? Трябваше да разбере това, без да обръща внимание на празните приказки за загубения любим, който никога не може да бъде заместен. Това тук под неговата ръка беше жива плът, а живата плът имаше нужда от друга жива плът. Доктор Джулс Сигал реши, че ще направи големия удар тази вечер в апартамента си. Беше искал да я спечели без никакви трикове, но ако имаше нужда от тях, то той беше най-подходящият човек. Всичко в интерс на науката, разбира се. Още повече че бедното дете умираше за това.

— Джулс, престани, моля те престани — каза Луси. Гласът й трепереше.

Джулс веднага си придаде разкаян вид:

— Добре, сладурче — каза той, сложи главата си в скута й и използувайки меките й бедра за възглавница, задряма. Озадачаваше го смущението й, топлината, която се излъчваше от слабините й, и когато тя сложи ръка върху главата му, за да приглади косата му, той сграбчи китката й игриво и я задържа като любовник, но в същност за да премери пулса й. Сърцето й галопираше. Щеше да я свали довечера и щеше да открие тайната й, каквато и, по дяволите, да беше тя. Напълно уверен в успеха си, доктор Джулс Сигал заспа.

Луси наблюдаваше хората около басейна. Никога не си беше мислила, че животът й ще се промени така за по-малко от две години. Никога не беше съжалявала за „глупостта“ си на сватбата на Кони Корлеоне. То беше най-хубавото нещо, което някога й се беше случвало, и тя го преживяваше в сънищата си отново и отново. Преживяваше отново и отново месеците, които го бяха последвали.

Сони я беше посещавал веднъж седмично, понякога по-често, но никога по-рядко. В дните, предхождащи деня, в който отново щеше да го види, тялото й се измъчваше. Страстта им един към друг беше най-елементарна, без всякакво сантименталничене или каквато и да било интелектуалност. Това беше груба любов, плътска любов, любов на една биологическа тъкан към друга.

Когато Сони й се обаждаше, че ще дойде, тя гледаше да има достатъчно алкохол в апартамента и достатъчно храна за вечеря и закуска, защото обикновено той си отиваше късно на следващата сутрин. Той искаше да й се насити и тя искаше да му се насити. Сони си имаше ключ и когато влизаше вътре, тя се хвърляше в огромните му ръце. И двамата се отнасяха един към друг брутално прямо, брутално примитивно. По време на първата им целувка те започваха трескаво да свличат дрехите си, той я вдигаше във въздуха, а тя обвиваше краката си около огромните му бедра. Любеха се прави в коридора на апартамента, сякаш трябваше да повтарят първия си любовен акт, а после той я занасяше така в спалнята.