Иля Илф - Дванадесетте стола

— Колко струва опиумът за народа?

От другата страна на вратата гробно мълчание.

— Отче, вие сте долен човек! — изкрещя Остап.

Мигновено от отвора на бравата изскочи и почна да се върти молив, с чието острие отец Фьодор се мъчеше да убоде врага. Концесионерът овреме се отдръпна и хвана молива. Разделени от вратата, враговете задърпаха молива всеки към себе си. Победи младостта и моливът, упорствувайки като трънче, бавно изпълзя от отвора. Остап се върна с трофея в стаята си. Съдружниците се развеселиха още повече.

— И неприятелят бяга, бяга, бяга! — изтананика Остап.

С джобното си ножче той издълба върху молива оскърбителна дума, изтича в коридора, пусна молива през отвора на бравата и тутакси се върна.

Приятелите извадиха зелените талони на ордерите и се заеха внимателно да ги проучват.

— Ордер за гоблена „Овчарка“ — каза замечтано Иполит Матвеевич. — Купих този гоблен от един петербургски антиквар.

— По дяволите овчарката! — викна Остап и разкъса ордера на парченца.

— Кръгла маса… Сигурно от гарнитурата…

— Дайте тук масичката. По дяволите и масичката!

Останаха два ордера: единият — за десет стола, издаден от Музея за мебелно изкуство в Москва, другият — за един стол — на другаря Грицацуев, в Старгород, на улица Плеханов 15.

— Гответе пари — каза Остап, — може да се наложи да ходим в Москва.

— Но нали и тука има един стол?

— Шансът е един срещу десет. Чиста математика. И то ако имаме късмет, гражданинът Грицацуев да не е палил печката си с него.

— Не се шегувайте така, не е нужно.

— Нищо, нищо, либер фатер Конрад Карлович Михелсон, ще го намерим! Делото е свято! Батистени партенки ще носим, крем „Марго“ ще ядем.

— Не знам защо, но ми се струва — забеляза Иполит Матвеевич, — че скъпоценностите се намират именно в този стол.

— Ах! Струва ви се? Какво още ви се струва? Нищо? Е, добре. Ще работим по марксистки. Ще предоставим небето на птиците, а ние ще се насочим към столовете. Горя от желание да се срещна по-скоро с инвалида от империалистическата война, с гражданина Грицацуев, улица Плеханов номер 15. Не се потривайте, Конрад Карлович. Планът ще изготвим по пътя.

Когато минаваха покрай вратата на отец Фьодор, отмъстителния син на турския поданик я ритна с крак. От стаята се дочу глухото ръмжене на смазания конкурент.

— Дано не се помъкне след нас! — изплаши се Иполит Матвеевич.

— След днешните разговори на министрите, станали на яхтата, не е възможна никаква среща. Той се страхува от мене.

Приятелите се върнаха чак вечерта. Иполит Матвеевич бе загрижен. Остап сияеше. Беше с нови червени чепици, към токовете на които бяха заковани кръгли гуми, с чорапи на зелени и черни квадрати като шахматна дъска, кремав каскет и полукопринен шал, наподобяващ румънските.

— Че столът е там, там е — започна Иполит Матвеевич, спомняйки си посещението при вдовицата Грицацуева, — но как ще го вземем? Дали да го купим?

— Как така — отвърна Остап, — да не говорим за напълно непроизводителния разход, но ще почнат приказки. Защо един стол? И защо именно този стол?…

— Какво да правим тогава?

Остап погледна любовно фортовете на новите си чепици.

— Шик-модерн — каза той. — Какво да правим ли? Не се вълнувайте, председателю, аз се заемам с провеждането на операцията. Пред тия чепички нито един стол не ще устои.

— А знаете ли — оживи се Иполит Матвеевич, — когато разговаряхте с госпожа Грицацуева за наводнението, седнах на нашия стол и, честна дума, чувствувах под себе си нещо твърдо. Там са, бога ми, там… Бога ми, чувствувам го.

— Не се вълнувайте, гражданино Михелсон.

— Трябва да го откраднем през нощта! Бога ми, трябва да го откраднем!

— Ех, много са дребни тия мащаби за един предводител на дворянството като вас! Ами познавате ли техниката на тази работа? Може би във вашия куфар е скрит походен несесер със серия шперцове? Избийте това от, главата си? Да се ограбва бедна вдовица — та това е най-долно джебчийство!

Иполит Матвеевич се опомни.

— Иска ми се да стане по-бързо — каза той умолително.

— Само котките се раждат бързо — забеляза наставнически Остап. — Ще се оженя за нея.

— За кого?

— За мадам Грицацуева.

— Но защо?

— За да мога спокойно, без шум да поровя из стола.

— Но вие се свързвате за цял живот!

— Много неща трябва да се правят за благото на концесията!

— За цял живот! — прошепна Иполит Матвеевич.

Слисан от почуда, Иполит Матвеевич плесна ръце. Пасторското му бръснато лице се озъби. Показаха се немитите от деня на заминаването му от град Н. сини зъби.