Иля Илф - Дванадесетте стола

— А на кого е раздадено? — изпълнен с нетърпение, запита Остап.

— Сега ще видим. Препарираната мечка с блюдото — във втори милиционерски участък. Гобленът „Овчар“ — във фонда за художествени ценности. Гобленът „Овчарка“ е даден на клуба на работниците от водния транспорт. Обюсоновските, тюркменските и персийските килими се намират в Народния комисариат на външната търговия. Спалната гарнитура — в Съюза на ловците, столовата — в Старгородската секция на главното управление на чайната промишленост. Гостната гарнитура, ореховата, е раздадена на части. Кръглата маса и един стол се намират в дом №2 на общественото подпомагане, диванът с извито облегало е даден на разпореждане на жилотдела (и досега стои във вестибюла, цялата тапицировка са омазнили, проклетниците) и още един стол — на другаря Грицацуев, като инвалид от империалистическата война, по негово заявление и резолюция на завеждащия жилотдела другаря Буркин. Десет стола са в Москва — в музея за мебелно изкуство, съгласно циркулярно писмо на Народния комисариат на просветата… Китайските вази, маркирани…

— Поздравявам ви — каза Остап, сияейки от радост, — това е конгениално! Няма да бъде зле да видим и ордерите.

— Ей сега, ей сега и до ордерите ще стигнем. На № 48 238, буква В.

Архиварят се приближи до шкафа и като се повдигна на пръсти, взе нужната пачка.

— Ето. Всички мебели на вашия татко са тук. Всичките ли ордери искате?

— Защо ми са всички… Тъй само… Спомени от детинството — гостната гарнитура… Спомням си, че си играех в гостната на персийския килим и гледах гоблена „Овчарка“… Хубави времена бяха, златно детинство!… Та ще се ограничим, дядка, с гостната гарнитура.

Архиварят започна нежно да оправя връзката зелени талони и затърси там нужните ордери. Извади пет парчета. Един ордер за десет стола, два по за един стол, един за кръглата маса и един за гоблена „Овчарка“.

— Моля вижте. Всичко е наред. Кое къде се намира — всичко е известно. На талоните са написани всички адреси и собственоръчният подпис на получателя. Така че в случай на нещо, никой не може да отрече. Искате ли гарнитурата на генералшата Попова? Много е хубава. Също работа на Гамбс.

Но движим изключително от любов към родителите, Остап грабна ордерите, напъха ги дълбоко в страничния джоб, а от гарнитурата на генералшата се отказа.

— Може ли да напишем разписчица? — осведоми се архиварят, като се извиваше изкусно.

— Може — каза любезно Остап, — пишете, борецо за идеята.

— Ек сега ще напиша.

— Нагласете я!

Влязоха в първата стая. С калиграфски почерк Коробейников написа разписката и я връчи усмихнат на госта. Главният концесионер прие хартийката необикновено учтиво с двата пръста на дясната си ръка и я тури в същия джоб, където вече лежаха скъпоценните ордери.

— Хайде, довиждане — каза той, присвил очи, — аз май доста ви обезпокоих. Не смея да ви обременявам повече с присъствието си. Дайте си ръката, началнико на канцелария.

Слисаният архивар вяло стисна подадената му ръка.

— Довиждане — повтори Остап.

Той тръгна към вратата.

Коробейников нищо не можа да разбере. Той дори погледна към масата дали гостът не е оставил парите там, но и на масата нямаше пари. Тогава архиварят запита много тихо:

— Ами парите?

— Какви пари? — каза Остап, като отваряше вратата. — Струва ми се, запитахте за някакви пари?

— Разбира се! За мебелите! За ордерите!

— Гълъбчето ми — пропя Остап, — бога ми, кълна се в честта на покойния ми баща. На драго сърце, но нямам, забравих да изтегля по текущата, си сметка.

Старецът затрепери и протегна хилавата си ръка с желание да задържи нощния посетител.

— Спокойно, глупако — каза Остап заплашително, — говорят ти на руски език — щом ти казват утре, значи, утре. Хайде, остани си със здраве! Вземете си бележка!…

Вратата се захлопна с трясък. Коробейников отново я отвори и изтича на улицата, но Остап вече го нямаше. Той вървеше бързо покрай моста. Минаващият през виадукта локомотив го освети и обгърна с пушек.

— Ледът се пука! — закрещя Остап към машиниста. — Ледът се пука, господа съдебни заседатели!

Машинистът не чу, махна с ръка, колелата на машината задърпаха по-силно стоманените лакти на лостовете и локомотивът отлетя.

Коробейников постоя минута-две на ледения вятър, след това се върна в своята къщурка, като ругаеше непристойно. Душата му се изпълни с горчилка. Застана сред стаята и в яростта си започна да рита масата. Пепелницата-галош с червен надпис „Треугольник“ подскачаше, а чашата се удари в шишето за вода.