Иля Илф - Дванадесетте стола

— Бих искал — завърши с неизразима синовна обич Остап — да намеря нещичко от мебелите на татко, за да запазя спомен за него. Не знаете ли на кого са дадени мебелите от татковия дом?

— Сложна работа — отвърна старецът, след като помисли малко, — това е по силите само на състоятелен човек… А вие, извинете, с какво се занимавате?

— Свободна професия. Собствена кланица с хладилник на съдружнически начала в град Самара.

Старецът погледна недоверчиво зелените доспехи на младия Воробянинов, но нищо не възрази.

„Отракан младеж“ — помисли си той.

Остап, който в този момент бе завършил наблюденията си над Коробейников, реши, че „старецът е типичен негодник“.

— Та така, значи — рече Остап.

— Да, така — продължи архиварят, — мъчно, но може…

— Пари ще трябват, да? — притече се на помощ собственикът на кланицата с хладилник.

— Малка сумичка…

— Но на въпроса, както казва Мопасан. Сведенията ще бъдат заплатени.

— Е добре, дайте седемдесет рубли.

— Защо толкова много? Да не би овесът да е поскъпнал тая година?

Старецът ситно се затресе, огъвайки гръбнак.

— Обичате да се шегувате…

— Съгласен съм, дядка. Парите срещу ордерите. Кога да намина?

— Парите у вас ли са?

Остап с готовност се потупа по джоба.

— Тогава, ако желаете, още сега — каза тържествено Коробейников.

Той запали свещ и отведе Остап в съседната стая. Там освен кревата, на който явно спеше домакинът, имаше писмена маса, отрупана със счетоводни книги, и дълъг канцеларски шкаф с открити рафтове. По рафтовете бяха залепени печатни букви: А, Б, В и т.н. до ариергардната буква Я. На рафтовете лежаха пачки с ордери, превързани с нов канап.

— Охо! — рече възхитеният Остап. — Цялата архива в къщи!

— Цялата — скромно отвърна архиварят. — Аз, знаете ли, така, за всеки случай… На комуналното стопанство не е нужна, а на мене на стари години може да ми свърши работа… Живеем, знаете ли, като на вулкан… Всичко може да стане… Ще се втурнат тогава хората да си търсят мебелите, а къде са те? Къде са мебелите? Ето къде са! Тука са! В шкафа. А кой ти е съхранил, кой ги е запазил? Коробейников. И тогава господарите ще благодарят на стареца и ще му помогнат на стари години… А на мене не ми трябва много, по десетак на ордерче да дадат — и на това благодаря… Иначе нека се опитат, има да търсят тоя, дето духа! Без мене нищо няма да намерят!

Остап гледаше стареца с възторг.

— Чудесна канцелария — каза той, — пълна механизация. Вие сте истински герой на труда!

Поласканият архивар започна да обяснява на Остап в подробности любимата си работа. Той разтвори дебелите входящи и изходящи дневници.

— Всичко е тук — каза той, — целият Старгород! Всички мебели! На кого кога е взето, кому кога е дадено. А това е азбучникът — огледалото на живота! Коя мебел ви интересува? На търговеца от първа гилдия Ангелов? Мо-оля. Гледайте буква А. Буква А, Ак, Ам, Ан, Ангелов… Номер? Ето 82 742. Сега дайте входящия дневник. Страница 142. Къде е Ангелов? Ето го Ангелов. Взето от Ангелов на 18 декември 1918 година: роял „Бекер“ № 97 012, табуретка към него тапицирана, две бюра, четири гардероба (два от махагон), скрин един и така нататък… А на кого е дадено?… Да погледнем в изходящия дневник; същият номер 82 742… Дадено. Скринът — на градския военен комисар, трите гардероба — на детския интернат „Чучулига“… И още един гардероб — оставен на лично разпореждане на секретаря на Старпродкомгуб. А роялът къде е отишъл? Отишъл е роялът дом №2 на общественото подпомагане. И сегичка роялът си е там…

„Май не видях там такъв роял“ — помисли Остап, като си спомни свенливото личице на Алхен.

— Или например при началника на канцеларията на градската управа Мурин. На буква М, значи, трябва да се търси. Всичко е тук. Целият град. Тук има рояли, кушетки всякакви, стенни огледала, кресла, диванчета, табуретки, полилеи… Сервизи също има…

— Е-е-е — каза Остап, — на вас паметник неръкотворен трябва да ви издигнат. Но на въпроса. Например буква В.

— Има буква В — с радост се отзова Коробейников. — Момент. Вм, Вн, Ворицки, № 48 238 Воробянинов, Иполит Матвеевич, вашият татко, царство му небесно, човек с широка душа беше… Роял „Бекер“ № 54 809, китайски вази, маркирани — четири, от френския завод „Севр“, осем обюсоновски килима — различни размери, гоблен „Овчарка“, гоблен „Овчар“, два тюркменски килима, един персийски, препарирана мечка с блюдо, гарнитура за спалня — дванадесет парчета, гарнитура за столова — шестнадесет парчета, гарнитура за гостна — четиринадесет парчета, орехова, работа на майстор Гамбс…