Земята, на която се бе установил Торн, беше плодородна и богата и дори да му липсваха военните набези, външно това не личеше. Понякога пътуваше до други страни с цел търговия, но рядко оставаше по-дълго време.
Размислите на Фиона бяха прекъснати, когато забеляза Торн да идва откъм плевнята. Тя тръгна насреща му.
— Рано си станала тази сутрин — каза той и я целуна въодушевено.
— Обичам това време от деня. Току-що нахраних Брет и го сложих пак да спи. Бран още не се е събудил. Ти свърши ли си работите?
Той й се усмихна широко.
— Готова ли си да се върнеш в леглото? Имаме ли време?
Тя му отправи съблазнителна усмивка.
— Винаги има време, но не и тази сутрин. Чака те изненада, викинг. И исках да те предупредя.
Усмивката му изчезна.
— Изненада ли? Знаеш, че не обичам изненадите.
— Тази ще ти хареса.
Торн пребледня.
— Имала си видение. Не мисля, че някога ще свикна с тази келтска част от тебе, която може да вижда разни неща.
— Ела на плажа с мене.
— Какво ти става, жено? Имаме работа… децата…
— Слугите могат да се погрижат за къщата. Няма да се бавим, обещавам.
— Как мога да ти откажа нещо, любов моя? Много добре, води ме където искаш.
Срещнаха новодошлите на гребена на хълма. Отначало Торн помисли, че убежището им е нападнато, и посегна към меча си, но твърде късно осъзна, че тази сутрин не го беше запасал. Впрочем, това му се случваше много рядко.
Бутна Фиона зад себе си, а после се поотпусна, оставайки все пак нащрек, когато забеляза, че в групата има жени и деца. Немалко се изненада, когато една от жените видя Фиона и я извика на висок глас. Фиона излезе иззад гърба му и хукна да я пресрещне.
Рика!
Торн се взря с растящо изумление в приближаващите хора и разпозна брат си и почти всички бойци, които бе оставил в родината. Затича се към Фиона и Рика, които стояха на пътеката, плътно прегърнати.
— Това ли е изненадата? — запита той.
— Да, не е ли чудесно?
Туролф се озова при брат си и двамата едва не паднаха на земята, докато силно се тупаха по гърбовете и си стискаха ръцете.
— Добре дошъл ли съм на твоя остров, братко? — запита Туролф.
— Дори нещо повече, Туролф. Какво те води насам?
— Идваме да се заселим тук — обясни Туролф. — Ерик Червения ни нападна два пъти след твоето заминаване, отведе добитъка и изгори къщите ни. Уморих се постоянно да се боря, за да пазя земята си. След всяко нападение Рика ми напомняше за плодородната земя отвъд морето, която й беше описвала Фиона, и казваше, че иска да се установи на място, където хората не ограбват съседите си. За мене Рика и близнаците са над всичко друго на света.
— Близнаци? Имаш близнаци? — запита Торн. — Ние с Фиона имаме двама чудесни сина.
Рика избута напред две усмихнати току-що проходили бебета.
— Казват се Улоф и Олга, ненадминати във всяка беля.
— Ще си играят с нашите деца — каза Торн. — Добре дошъл в моя дом, братко, Фиона не преувеличаваше, наистина на нашия остров има много земя и хората живеят спокойно. Утре вие с Рика можете да си изберете земята, където искате да се установите. Сега аз съм християнин — изрече той гордо, — но тук приемаме всякакви религии.
Денят беше незабравим. Говориха часове наред, разказваха си всичко преживяно. Едва когато се умориха и се оттеглиха в леглата си, Торн се обърна към Фиона и запита:
— Каква магия си направила, за да докараш тук Туролф и семейството му?
— Ти си единственият мъж, когото някога съм омагьосвала — пошегува се тя.
Обещай, че няма да омагьосваш никой друг освен мене.
Никой друг освен тебе, скъпи мой викинг. Завинаги.
© 1998 Кони Мейсън
© 2003 Славянка Мундрова-Неделчева, превод от английски
Connie Mason
Viking!, 1998
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Кони Мейсън. Викинг
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
ИК „Ирис“, 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13898]
Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00
Корабите на викингите, с носове, оформени като глави на дракони. — Б.пр.
Странстващ певец у древните северно европейски народи. — Б.пр.
Събрание на старейшините в скандинавските племена. — Б.пр.