Артър Кларк: Последната теорема

И така започнало истинското търсене. Математиците насочили усилията си към новата загадка — какво представлява доказателството, което Ферма уж бил намерил. Много от най-големите математици — Ойлер, Голдбах, Дирихле, Софи Жермен — си блъскали главите над тази недостижима загадка. Както и стотици по-малко известни техни колеги. От време на време някой скачал на крака с победоносен вик и заявявал гордо, че е открил отговора. Подобни „доказателства“ изниквали със стотици — само за период от четири години в началото на двадесети век имало хиляда такива.

Но всички те бивали оборени от други математици, които откривали в тях фундаментални грешки от фактическо или логическо естество. И така, докато математиците не започнали да подозират, че великият Ферма е сгрешил и че доказателство на твърдението му никога няма да бъде намерено.

Но в това си заключение те не били изцяло прави.

Истинско и окончателно доказателство на теоремата на Ферма се появило в края на двадесети век. Това се случило в периода 1993–1995, когато един британски математик на име Андрю Уайлс, който работел в университета „Принстън“ в Съединените американски щати, публикувал окончателно, пълно, безупречно и неоспоримо доказателство на триста и петдесет годишната загадка на Ферма.

Само че никой не останал доволен докрай.

Първо, доказателството на Уайлс било изключително дълго — сто и петдесет страници дребен шрифт. Още по-лошо, части от него изисквали висша степен на математически познания, за да бъдат разбрани и следователно да бъдат оценени като безгрешни. Само компютърна програма можела да извърши окончателната проверка. И най-лошото — доказателството на Уайлс нямало как да е доказателството на Ферма, защото се облягало на други доказателства и методи, които не били познати по времето на Ферма. Затова много от големите имена в математиката отказали да приемат доказателството на Уайлс…

Включително, както научаваме от тези страници, и един великолепен, пък макар и измислен математик. Математик, чийто дом е далеч от дома на Ферма и в географско, и във времево отношение, а именно математикът на име Ранджит Субраманиан, за когото се разказваше в тази книга.

И сър Артър Ч. Кларк, и Фредерик Пол са печелили множество награди за своята работа. И двамата са обявени за Велики майстори на научната фантастика от SFWA, официалната организация на Писателите фантасти, и двамата са писали много книги в съавторство с други писатели през годините. Но не бяха работили заедно по роман — досега.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4408

Издание:

Артър Кларк, Фредерик Пол

Последната теорема

Американска, първо издание

Artur Clarke & Frederik Pohl

The Last Theorem

Copyright © The Estate of Artur Clarke 2008

Copyright © Frederik Pohl 2008

© Милена Илиева, превод, 2009

© „Megachrom“ — оформление на корица, 2009

© ИК „БАРД“ ООД, 2009

ISBN 978-954-655-067-5

Превод: Милена Илиева

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Надежда Петрова

Формат 84/108/32

Печатни коли 26

Издателска къща „БАРД“ ООД — София

Имат се предвид триъгълници с дължини на страните цели числа. — Б.ред.

Участващите в равенството числа са различни от нула. — Б.ред.

Всеки евентуален контрапример към теоремата на Ферма Фрей свързва с елиптична немодуларна крива, наречена крива на Фрей. Рибет показва, че от верността на хипотезата на Танияма-Шимура-Вейл следва теоремата на Ферма. Уайлс доказва, че тази хипотеза е вярна за клас елиптични криви, съдържащ кривите на Фрей. Така той установява, че кривите на Фрей не съществуват, и Доказва теоремата на Ферма. — Б.ред.

Тук авторите допускат грешка — не Ферма, а Ойлер за пръв път доказва теоремата за p=3. Ферма я доказва единствено за p=4. — Б.ред.

Става дума за една знаменита хипотеза, която твърди, че класовете P и KP съвпадат. Хипотезата засяга въпроса за решимост на задачи за полиноминално време. — Б.ред.

От споменатите хипотези е доказана само тази на Поанкаре — от Г. Перелман, но той отказва паричната награда. — Б.ред.

Това е знаменитата хипотеза за простите числа близнаци, която още не е доказана. — Б.ред.

Засега няма официално потвърждение, че хипотезата на Риман е доказана. Тя гласи, че нетривиалните нули на дзета-функцията имат реална част, равна на ½. — Б.ред.