Елин Пелин: Ян Бибиян на Луната

Магу не отговори. Той се заблъска по бедрата с дългите си ръце и само повтаряше:

— Ао, ао!…

И тия звукове, които произнасяше, наподобяваха виенето на куче…

— Какво? Какво стана? — почна да го дърпа Ян Бибиян.

— Онзи, който види свещените животни, не може никога да се жени. Забранено е. И всеки, който се допре до него, не може да се жени. Какво нещастие! — обясни бързо Магу.

Той повдигна и изправи двете момичета, които едва се задържаха на краката си. Те похлупиха лицата си с ръце и не смееха да погледнат към Ян Бибиян и Калчо.

— Магу, да бягаме, Магу, скоро да бягаме! — извика отведнъж Шагада…

Тя се спусна с високи и големи скокове на пневматическите си крака и почна да бяга с всичка сила. Дагада я последва. Магу отчаян се спусна подире им.

Ян Бибиян и Калчо останаха сами.

Те се погледнаха мълчаливо.

— Отървахме се… — рече Калчо.

— Да — каза Ян Бибиян мрачно.

— Ами сега?…

Ян Бибиян погледна небето, което беше вече добило съвсем гъст мастилен цвят, защото Слънцето бе залязло и нощта настъпила.

Там горе се подаваше тъмносиният огромен кръг на Земята. Ян Бибиян вдигна ръка и я посочи:

— Сега там, Калчо!… Да не се бавим повече! През тая тъмна бездна да потърсим нашия път за родината!

Калчо се развълнува. Червенина покри лицето му, очите му светнаха радостно…

— Хайде, качвай се! — рече Ян Бибиян.

Калчо скочи бързо на стълбата, полази по нея и се изгуби в тялото на „Светкавица“. Ян Бибиян го последва.

След малко голямото тяло на машината трепна и тя леко се отдели от твърдата повърхност на Луната, издигна се и се отправи към висинето.

Ян Бибиян отвори радиоапарата.

— Ало! Ало! Иа, Иа!.

Той не чака много. Гласът на Иа се обади.

— Вече тръгваме — каза Ян Бибиян.

— Чакаме ви с нетърпение — отговори радостно Иа. — Земята цяла ви чака! Бързайте, бързайте, бързайте!

Ян Бибиян даде най-голяма скорост.

Веднага усетиха, че напущат тънкия слой въздух, който обкръжаваше Луната, и потънаха в етера, в пустото междупланетно пространство.

Те летяха със страшна скорост и почнаха да преминават със светкавична бързина светли и тъмни пространства, унесени от една мисъл — Земята, Земята, Земята!

Те непрекъснато наблюдаваха нейния царствен вид, който постепенно се увеличаваше.

Те не усещаха ни умора, ни глад, ни студ. Те летяха и сърцата им се вълнуваха при мисълта, че скоро ще видят прекрасната родна планета и че краката им ще стъпят на нейната зелена повърхност.

Най-после, след дълго и светкавично летене, пред тях се изпречи тя — Земята — и „Светкавица“ потъна в нейната атмосфера.

Гърдите на двамата пътешественици се напълниха със земния роден въздух, който като жизнена струя премина по цялото тяло и го освежи.

Те въздъхнаха облекчено.

— Пристигнахме! — извика възторжено Ян Бибиян.

— Пристигнахме! — повтори Калчо.

Двамата свалиха шапки и почнаха да махат и да поздравяват своята мила, родна планета…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1335

Източник: http://bezmonitor.com

Издание:

Избрани съчинения в шест тома, Том пети

Издателство „Български писател“, София, 1978