Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

Лебед — свещена птица за староунгарските племена. Прародителят им Лаиш се влюбил в красива девойка, която се къпела в река Дуло-су. Когато го видяла, тя се уплашила и отлетяла като лебед. Дълго я търсил и я открил край голямото езеро Сабан-кюл.

Мал — алп на разбойниците; по-късно се почита и като покровител на животновъдите. Превъплъщава се в бик.

Кубар — алп на мълниите и гръмотевиците.

Куян (Кук-Куян) — един от най-колоритните алпи в митологията на прабългарите. Ако трябва да се характерезира с две думи — Марко Тотев. Все мечтае и крои планове за могъщество и власт и все си пати здраво. Отначало го почитали като алп на мошениците и разбойниците, а после — на търговците.

Джура — слуга.

Улчии — така прабългарите наричали славяните (от племето уличи).

В сказанието: „В същия този миг в кобната тъма засвети път — водеше той към леговището на Албастий.“.

Автентично — записана в „Джагфар тарихи“ („Историята на Джагфар“).

Дуло-су — легендарна река, прародина на племето Имен. Когато Иджик, синът на Боян Имен, извел подчинените си в планините Хон и околните започнали да ги наричат заради това хони, в памет на нея той приел за име на своя род Дуло.