Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

— Лорд Кавана иска да види дъщеря си, сър — тихо каза Колчин. — Как ще го направи, ако го арестувате?

— Лорд Кавана ще остане цял живот тук, ако не свалиш този проклет пистолет — озъби се Бронски. — Кавана… кажете му.

Кавана погледна към Колчин. Бронски беше прав, разбира се. Беше лудост да се мисли, че може да помогне на Мелинда.

Но да бъде затворен, да не може да направи нищо, докато завоевателите водят военни действия и тя е в опасност…

— Флотът на „Джутланд“ се опита да спре завоевателите — напомни той на Бронски, отиде до него и внимателно извади скрития му пистолет. — Нищо не можа да направи. Ако КИОРО наистина е само добре експлоатиран мит, ще ни трябва съвсем ново оръжие, за да устоим.

— И вие естествено сте човекът, който ще предложи това ново оръжие? — язвително подхвърли Бронски. — Докато цялата полиция и Мироопазващите сили на Общността ви търсят? Опомнете се, Кавана.

— Общността ще има по-неотложни проблеми от преследването на един беглец — каза Кавана. — Не се безпокой. Нито Колчин, нито аз ще кажем нещо от чутото тук днес.

Лий пристъпи към тях и каза:

— Нека да дойда с вас.

Кавана поклати глава.

— Съжалявам, господин Лий. Каквато и да е истината за КИОРО, масовата паника е последното нещо, от което се нуждае сега Общността. Мога да гарантирам, че Колчин няма да разгласи чутото. Страхувам се обаче, че не мога да кажа същото за вас с Вандайвър. Ако бях на твое място, генерале щях да туря и двамата под двойна охрана.

— Правите грешка, Кавана — тихо каза Бронски. — Голяма грешка.

— Няма да е за първи път — отвърна Кавана. — Колчин, да потърся ли нещо, с което да ги вържем?

След пет минути вече бяха готови за тръгване. А след още две Колчин нареди на охраната пред вратата да влезе вътре и двамата с Кавана потеглиха с колата на Бронски.

— Какво ще правим с Хил? — попита Кавана. — Да рискувам ли да му се обадя?

— По-добре недейте — отговори Колчин. — Има голяма вероятност да го подслушват. Освен това той няма да може да се измъкне, без Фиббит да го види и да вдигне шум.

Кавана кимна.

— Значи се връщаме на плана за измъкване от Формби. Само че с два дни закъснение.

— И с много хора по дирите ни. — Колчин го погледна сурово. — Сър, искам да съм сигурен, че си давате сметка в какво се набъркахме. Сега сме бегълци. И мога да ви уверя, че това никак няма да е приятно. Ако искате да се върнем, можем да го направим. Аз съм този, който наруши законите. Вие все още сте съвсем чист.

— Въпреки това ще ме затворят — напомни му Кавана. — Бронски беше пределно ясен. Във всеки случай и без това ще имам големи неприятности заради Арик и Куин. Какво значение имат няколко години затвор в повече?

— Май сте прав, сър — каза Колчин.

Кавана вдигна глава към синьото небе.

— Каквото и да се случва в този момент в Доркас, Мелинда е там. Не мога да оставя нещата така. Особено след като не можах да помогна на Фелиан.

Колчин не отговори. На Кавана не му беше трудно да разбере за какво мисли.

— Къде отиваме? — попита Кавана.

— Като предния път — отговори Колчин. — Дори мрачанците да са казали на Бронски откъде сме взели куриерския кораб, той сигурно няма да допусне, че пак ще се опитаме да използваме същото място. Във всеки случай това е най-добрата ни възможност.

— Този път мрачанците може би ще го охраняват.

— Ами да опитат — ухили се Колчин.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4170

Издание:

Тимъти Зан. Гордостта на завоевателите

Американска, първо издание

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД Линче Шопова

Формат 84/108/32

Печатни коли 19

ИК „Бард“ ООД, 1997 г.

Изкуство да се опознае природата, характерът на човека по чертите на лицето му. — Б.пр.

Букв. „мозъчна връзка“. — Б.пр.

Разделителната линия между осветената и неосветената част на планета или спътник. — Б.пр.