Николай Теллалов: Слънцепиецът

Ричардс гледаше екраните изпод козирката на избеляла бейзболна шапка.

Броячът се нулира.

В същия миг с пронизителен писък стартовата шахта, над която висеше върху телескопични държачи звездолетът, се изпълни с огън, по-бляскав от всичко видяно.

В залата екна една от хоралните прелюдии на Бах. По споразумение с акционерите, следващият музикален фрагмент щеше да е Глинка.

Ричардс не слушаше музиката, нито откъсваше насълзени очи от нажежения ад, блъвнат от „Гагарин“. Звездолетът се издигаше.

Боже мили, помислиха си не един и не двама души в кулата, това е плазма от слънчевото ядро… Енергията на звездното сърце движеше звездния кораб… към звездите.

Телепортерът на борда на кораба беше отворил подпространствен капиляр и пиеше от слънчевите недра изроден газ с температура около четиринайсет милиона градуса и плътност близо 200 грама на кубически сантиметър при невъобразимо налягане от милиарди атмосфери. Пред очите на потресените от постижението си хора танцуваха фотони, които при нормални обстоятелства биха достигнали до фотосферата на земното светило чак след средно един милион години.

— Господа, имаме откъсване… полетът е нормален, системите са в норма — чу се да изрича Ричардс и обърса с палец капките пот от слепоочията си. Обърна се към двамата създатели на проекта. Очите и на двамата подозрително блестяха.

Ръководителят на мисията вдигна ръце и бавно и отчетливо хлопна три пъти към тях.

„Вложихме допълнително понятие в думата «звездолет», джентълмени!“ — искаше му се да заяви на висок глас, ала в един момент се притесни, че ще прозвучи твърде банално, или, не дай си Боже, пуешки патетично.

Затова се ограничи с аплодисментите, които бяха подхванати от цялата контролна зала.

Корабът-слънцепиец успешно напусна атмосферата и продължи да се ускорява.

март 2007

Източник: http://sharkanf.blogspot.com

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/14759)

Последна редакция: 2010-06-10 20:38:46

ДПКА — Дистанционно питаемый космический аппарат. Бел.а.