Джак Ванс: Градът на часките. Слуги на уонките

Анахо разрови огъня с пръчка.

— Интересно… дирдирите, естествено, не биха продали, нито преотстъпили някой от космическите си кораби. Кражбата, която опитахме при уонките, там ще е невъзможна. И все пак в голямата корабостроителница на Сивиш могат да се намерят всякакви части — срещу заплащане или по договорка. Необходимо е само да имаш достатъчно секвини.

— Колко ще бъде „достатъчно“? — попита Рейт.

— Неколкостотин хиляди секвина могат да направят чудеса.

— Без съмнение. В момента обаче разполагам с една стотна от това.

Зарфо му подхвърли своето снопче.

— Вземи. Боли ме, сякаш са ми отрязали ръката. Но нека това бъдат първите пари в касата.

Рейт му върна парите.

— В момента само ще изтропат кухо на дъното.

Тринайсет дни по-късно групата най-сетне се спусна от Инфнетите при Блалаг, където се качиха на моторен фургон и се прибраха в Смаргаш.

Три дена Рейт, Анахо и Траз засищаха глада и недоспиването си и се развличаха с гледането на танците на площада. Вечерта на третия ден ги посети Зарфо.

— Загладили сте косъма, гледам. Чухте ли новините?

— Какви новини?

— Първо, купих си чудесно парче земя на брега на река Уисфер, с пет стройни келдъра, три псили, една аспонистра, да не говорим за чайлинака. Там ще доживея остатъка от дните си — освен ако не ме изкушите с някое друго приключение. Второ, тази сутрин в Смаргаш се прибраха двама техници от Ао Хидис. Големи промени витаят във въздуха! Уонкоидите напускат крепостта, изглежда са били прогонени и сега живеят в колиби с черните и пурпурните. Май уонките вече не ги смятат за свои дружки.

Рейт се засмя.

— В Дадиче открихме чуждоземна раса, която експлоатираше хората. В Ао Хидис пък човеци експлоатираха иноземци. И на двете места сега настъпиха промени. Анахо, кога най-сетне ще се отървеш от заблужденията си и ще повярваш на разума?

— Нужна ми е демонстрация, не думи. Отведи ме на Земята.

— Едва ли бихме могли да идем пеш до там.

— В голямата корабостроителница на Сивиш има десетки космически кораби, които се нуждаят само от известен ремонт и замяна на частите.

— Да, но откъде да се сдобием със секвини?

— Не зная — въздъхна Анахо.

— Нито пък аз — добави Траз.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4591

Издание:

Джак Ванс. Градът на часките. Слуги на уонките

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-585-929-8

Непреводима дума, приблизително: мъж, който е опетнил и опозорил емблемата си и следователно е изопачил своята съдба. — Б.а.

Подобна прекомерна и излишна натруфеност в апаратурата на часките не е нито рожба на стремежа им към естетичност, нито цели да прикрие истинските й функции, а изразява по-скоро тяхната вманиачена привързаност към сложните конструкции. Дори придържащите се към чергарски начин на живот зелени часки споделят тави склонност. Докато изучаваше техните седла и оръжия, Рейт остана изумен от приликата на металните изделия с тези на древните скити. — Б.а.

Тчайската година е приблизително седем пети от земната. — Б.а.

Ког — старинен двумачтов кораб. — Б.пр.

Прът, издигащ се по диагонал на мачтата. — Б.пр.