Бари Айслър: Рейн-сан: Последният убиец

А Тацу ми бе заръчал да се грижа за детето. Това исках и аз. Не само заради Коичиро. И не само заради себе си. А и заради Тацу. Съдбата го бе лишила от живот със сина му и за него бе важно да имам различна участ. Щях да се постарая.

И все пак не упреквах Мидори за желанието да опази Коичиро от мен. Бях й казал, че Ямаото и двамата убийци в Ню Йорк са последните, че всичко е свършено и съм вън от играта. Но Докс още бе вътре, Дилайла навярно също и ако някой от тях поискаше помощ, само смъртта би ме спряла.

В добавка оставаше Канезаки и „услугата“, която му дължах. Не знаех каква е, но можех да се обзаложа, че няма да ме помоли да му наглеждам цветята, докато е в командировка.

Но защо да мисля за тия неща, когато отивам да се срещна с Дилайла? Барселона вече веднъж беше наша кратка интерлюдия. Можехме да повторим.

Не, не бях прав. Барселона не беше интерлюдия. Беше… примирие.

Но това не ме притесняваше. Примирието също е хубаво нещо. По-добро от войната. Можех да намеря път към ново примирие, после към друго и така да ги навързвам, додето един ден се превърнат в истински мир.

Един ден.

Местата в Барселона, Ню Йорк, Токио и Уаджима, където се развива действието в книгата, са описани, както съм ги видял. Не ми е известно дали базата на ЦРУ в Токио разполага с апаратурата, с която Канезаки снабдява Рейн и Докс. Доколкото знам, болницата „Джикей“ в Токио не разполага с отделение за онкоболни, но в нея свършиха невероятна работа, като ме закърпиха през 2001 година след падане от пет метра върху бетонна настилка в „Шибуя“.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4633

Издание:

Бари Айслър. Рейн-сан: Последният убиец

Американска, първо издание

Превод: Любомир Николов

Редактор: Олга Герова

Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „Бард“ ООД — София, 2008 г.

ISBN: 978-954-585-872-7

По дяволите (фр.). — Б.пр.

Извинете ме. Говорите ли френски? (фр.) — Б.пр.

Несъмнено (фр.). — Б.пр.