Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

— Върни я — прозвуча гласът й в съзнанието му, — върни книгата.

Той погледна предмета в ръцете си и видя нещо изумително. Близостта на книгата със съществата я бяха преобразили. Металният обков беше като току-що излъскан и по повърхността му проблясваха искри. Но най-странна бе пластината с малкия йероглиф в десния си край. Тя бе станала бяла и светлееше, сякаш е от кожа на асура, а йероглифът стоеше черен, също както по ръката на създанието. Погледът му се отклони към ръката на създанието и видя в очите й, че е на прав път. Тя се опита да премести ръката си и да я скрие под крилото, но силите не й достигнаха. Създанието умираше. Без да се замисля, Ермиар направи първото нещо, което му хрумна. Наведе се до асура, хвана ръката й и започна да пише с нея по пластината. Твърдият и остър нокът на съществото потъваше в светлата пластина и оставяше черни следи.

— Не, не го прави, върни книгата — гласът на асура бе съвсем изнемощял.

Ермиар не я послуша. Той внимателно преписваше всяка черта и завъртулка от ръката й. Когато и последният знак бе изписан, обковът изщрака с ясен звук и се отвори. Той грабна книгата и хукна към гората, където можеше да намери подслон. Строполи се изнемощял до едно дърво и сложи книгата на коленете си. Не знаеше нито къде се намира, нито как ще се измъкне от планината. Не искаше да мисли за това, защото знаеше, че най-вероятно няма да оцелее.

Ермиар отгърна корицата на книгата. Тя бе написана на савхи, език, който той не разбираше. Очите му зашариха по красиво изписаните знаци и изведнъж осъзна, че чете. Завъртулките следваха една след друга и изграждаха образи в мозъка му, гората около него избледня и постепенно изчезна. Той остана сам насред нищото, заобиколен от виденията на собственото си съзнание, видения, които кой знае защо му се струваха познати и сякаш вече сънувани. Детето, магьосникът, жрицата, императорът и императрицата… всички те, и отшелникът, и демонът… го поведоха по пътя на орендата.

И тогава златните пламъци и облаци изчезнаха. Ермиар се изпълни със странно и необяснимо усещане. Почувства се част от целия свят, почувства целия свят като част от себе си. Нещо огромно и малко, светло и тъмно пулсираше, живееше и той усети собствения си пулс и пулса на вселената да бият в един ритъм. Сякаш някой в миг отне цялата му личност, но заедно с това му донесе и усещане за огромна пълнота и разбиране. И тогава детето се протегна, хвана го за ръка и въпреки че изглеждаше много малко, за да ходи, се изправи и го поведе след себе си, гукайки весело: — Аз съм душата ти — каза детето, — пожелай ми форма.

И той разбра, че е демон.

Ермиар се изправи, а от това, което бе представлявал, не бе останала и следа. Когато се появи в гората с книгата в ръце, той бе объркан и уплашен младеж, търсещ себе си и жадуващ да разбере смисъла на своя живот. А се изправи демон, могъщ и силен, творец на душата си. Овладял орендата — свръхестествената сила, живееща у всяко живо същество, той си пожела форма на кон и препусна с него из зелените поляни на Карпонили.

И остана неоткрита третата книга, но се родиха демон, юда и магьосник.

А над Гелда Валуния надвисваха злокобни сили, мрак и черно безвремие… и нищо нямаше да е вече същото.

© 2009 Хедер Меспи

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14086]

Последна редакция: 2009-12-09 13:12:59