Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Агарваен — Окървавения , име, с което се представя Турин при идването си в Нарготронд.

Агларонд — Искрящите пещери на Шлемово усое в Еред Нимраис (виж „Властелинът на пръстените“).

Аглон — Тесният проход между Дортонион и възвишенията западно от Химринг.

Аданедел — Елфочовек , име, дадено на Турин в Нарготронд.

Адунахор — Владетел на Запада , име, избрано от деветнайсетия крал на Нуменор — първият, който се назовава на адунаически (нуменорски) език; на езика на Върховните елфи името му е Херунумен.

Адурант — шестият, най-южен приток на Гелион в Осирианд. Името означава двоен поток заради разделянето му около остров Тол Гален.

Аеглос — Снежно острие , копието на Гил-галад.

Аегнор — четвъртият син на Финарфин, който заедно с брат си Ангрод отбранява северните склонове на Дортонион; загива в Дагор Браголах. Името означава свиреп огън .

Аелин-уиал — Здрачните езера , където Арос се влива в Сирион.

Аерандир — Морски скитник , един от тримата моряци, които придружават Еарендил в неговите пътешествия.

Аерин — сродница на Хурин от Дор-ломин; взета за жена от източния пришълец Брода; помага на Морвен след Нирнает Арноедиад.

Азагал — владетел на джуджетата от Белегост; по време на Нирнает Арноедиад наранява Глаурунг, преди да бъде убит от него.

Айнулиндале — Музиката на Айнурите , наричана още (Великата) Мелодия или (Великата) Песен. Така се нарича и легендата за сътворението на света, за която се твърди, че е съчинена в Древните дни от Румил Тирионски.

Айнури — Свещените , първите същества, сътворени от Илуватар — Валарите и Маярите, преди създаването на Еа.

Акалабет — Низвергната земя — адунаическо (нуменорско) название, отговарящо по смисъл на елфическото Аталанте . Така се нарича и легендата за падението на Нуменор.

Алдарон — Повелител на дърветата , елфическо име на Ороме, наричан още Таурон.

Алдудение — Жалба за Двете дървета , съчинена от един от Ваниярите на име Елемире.

Алкаринкве — Величествен , име на звезда.

Алкарондас — големият кораб, с който Ар-Фаразон отплава за Аман.

Алквалонде — Лебедов пристан , главен град и пристанище на Телерите по бреговете на Аман.

Алмарен — първото място, където се заселват Валарите в Арда преди второто нападение на Мелкор — остров сред едно обширно езеро в Средната земя.

Аман — Благословена, освободена от зло , име на западната страна отвъд Великото море, в която се заселват Валарите, след като напускат остров Алмарен. Често наричана Блаженото царство.

Амандил — Онзи, който обича Аман , последен владетел на Андуние в Нуменор, потомък на Елрос и баща на Елендил; отплава към Валинор и не се завръща.

Амарие — елфическа девойка от Ваниярите, в която е влюбен Финрод Фелагунд. Остава във Валинор.

Амлах — син на Имлах и внук на Марах; водач на недоволните хора от Естолад, който по-късно се разкайва и постъпва на служба при Маедрос.

Амон Амарт — Съдбовен връх , името, дадено на Ородруин, когато огънят му отново се разгаря след завръщането на Саурон от Нуменор.

Амон Ереб — Самотният хълм , разположен между Рамдал и река Гелион в Източен Белерианд.

Амон Етир — Хълм на съгледвачите , издигнат от Финрод Фелагунд на изток от портите на Нарготронд.

Амон Гварет — хълмът, върху който е изграден Гондолин сред долината Тумладен.

Амон Обел — хълм сред Бретилския лес, върху който е изграден Ефел Брандир.

Амон Руд — Голият хълм , самотно възвишение в земите южно от Бретил; скривалище на Мим и разбойническата банда на Турин.

Амон Сул — Връх на вятъра в кралство Арнор. (Бурния връх във „Властелинът на пръстените“.)

Амон Уилос — елфическо название на Ойолосе.

Амрас — брат-близнак на Амрод, най-малкият син на Феанор; загива заедно с Амрод при нападението срещу народа на Еарендил по устието на Сирион.

Амрод — виж Амрас.

Анадуне — Западна земя , или Задмория , название на Нуменор в андунаическия (нуменорския) език (виж Нуменор).

Анаел — сив елф от Митрим, който осиновява Туор.