Лора Роуланд - Суиши

Но как би могла да се опълчи срещу Рейко, когато те трябваше да останат единни срещу общия си враг? Как би могла да откликне на поривите си, без да изложеше на риск собствения си шанс за освобождение?

— Никога не съм вършила нещо подобно — лицето на Рейко бе изопнато от тревога. — Как да действам сега?

— Когато часът настъпи, ще знаете какво да сторите — отвърна госпожа Янагисава на глас, а наум довърши: Аз също!

Преди да поеме към странноприемницата, където бяха видели Марико, Сано се бе прибрал у дома и бе сформирал отряд от двайсет детективи, тъй като имаше предчувствие за онова, което щеше да открие там, и очакваше, че ще се нуждае от военна сила. Сега, след като над града се бе спуснала поредната знойна нощ, той и хората му пристигнаха в област Гинза, която носеше името на монетния двор, основан преди повече от осемдесет години от първия шогун на клана Токугава.

Гинза представляваше еднообразен блатист район, разположен южно от замъка Едо. На север от него се простираха огромните имения на даймио; на юг върху земята, отстъпена от залива Едо, странични клонове на клана Токугава поддържаха кейове и складове за ориза, отглеждан в провинциите им. На запад междуградският път Токайдо пресичаше покрайнините на Едо, а на изток се намираше местност, прорязана от канали, които се използваха за пренасяне на дървен материал. Сано яздеше с отряда си по главната улица на Гинза, покрай укрепените постройки на монетния двор и имението на местния представител на режима, през квартал с разпръснати магазинчета, къщи и противопожарни кули. Прозорците и портите към страничните улички бяха осветени, от балконите и отворените врати долитаха гласове, но улиците бяха пусти.

При осмата пресечка Сано и детективите спряха пред портата, оставиха един от тях да пази конете и продължиха пеша по улицата, която бе обгърната в мрак, разкъсван единствено от безцветната яйцевидна луна, увиснала ниско над далечните хълмове. Движеха се безшумно в колона по един покрай затворените за през нощта складове към южния край на Гинза. Тук търговският квартал отстъпваше място на селски къщи насред гориста местност. Пътят свършваше при висока дъсчена ограда, зад която се виждаха дървета и постройки със сламени покриви. Върху табелата на входа се мъдреше груба рисунка на шаран, а до нея бяха изписани йероглифите за „странноприемница“.

През оградата се процеждаше слаба светлина, но когато Сано и хората му се събраха безшумно отвън, не чуха нищо, освен цвърчене на насекоми и далечен лай на кучета. Сано и детектив Иноуе надникнаха през процепите на портата. Вътре се виждаше градина, от която започваше къса, покрита с чакъл пътека, водеща към странноприемницата. Над входа й висеше окачен на стрехата запален фенер. На верандата стояха двама самураи — неподвижни и бдителни, които пазеха странноприемницата от нежелани посетители. Присъствието им подсказа на Сано, че мястото наистина представляваше онова, което бе предположил, след като бе изслушал странната история на Марико. Щом се отдръпнаха от оградата, сърцето му заби учестено от обзелото го вълнение. Сано посочи детектив Иноуе заедно с още четирима от хората си и им нареди:

— Прехвърлете се тихо през оградата, обезвредете пазачите отпред и всички останали, които видите. Щом сте готови, отворете безшумно портата и ни пуснете вътре.

Детективите тръгнаха да изпълнят заповедта. Докато чакаха на тъмната улица, Сано имаше чувството, че са минали часове, но скоро портата се отвори. Иноуе му направи знак и той бързо се вмъкна в двора, последван от детективите си.

— Открихме осем пазачи — прошепна Иноуе, докато другите минаваха през вратата. — Сега всички са в безсъзнание. Иначе мястото изглежда пусто.

Сано и хората му извадиха мечовете си и поеха предпазливо нагоре по пътеката към постройките, скупчени между дърветата и свързани със закрити проходи. Прозорците бяха с капаци, от вътрешността нищо не подсказваше присъствие, но от земята се долавяше странно ритмично туптене.

— Чувате ли това? — прошепна Сано.

Хората му кимнаха с мрачни лица, защото бяха разпознали звука от една своя предходна подобна и мисия. Те обходиха двора, опитвайки се да определят местонахождението на източника. Сано посочи към малък склад с керемиден покрив и дебели гипсови стени. Иноуе напъна обкованата с желязо врата. Тя се отвори и звукът тутакси се усили. Сано различи гласове, които припяваха монотонно, както и биене на барабани. В мрака на нощта се носеха приглушени викове и стенания, а във въздуха се долавяше познат остър мирис на тамян. Сано надзърна в склада. В средата на голия дървен под се виждаше стълба, която се губеше в квадратен отвор, откъдето се издигаше дим, мъждукаше светлина и се чуваше същият неясен шум.