Лора Роуланд - Суиши

Докато разправяше как й бе устроил угощение, как й се бе разгневил и как й бе рецитирал еротична поезия, Рейко дръпна ръцете си, които госпожа Янагисава стискаше в своите, и ги сплете трескаво. После сведе поглед и гърлото й се скова.

— Накрая взе да ми прави неприлични намеци.

Тонът и изражението й издаваха страха, отвращението и гнева на жена, заплашена от насилие над добродетелта, която обществото изискваше от нея. Госпожа Янагисава бе обзета от неистово възмущение към краля дракон. Но макар че й се прииска да го убие, задето бе разстроил приятелката й, някакви сили вътре в нея се разместиха, предизвиквайки особено чувство на неудовлетвореност, сякаш внезапно се бе завъртяла и бе видяла нещата от друг ъгъл.

Макар и затворена незнайно къде, Рейко продължаваше да бъде специална. Красотата й я правеше различна от останалите жени. Тя бе привлякла краля дракон, който впоследствие заради нея бе проявил по-добро отношение към затворничките. Той не се интересуваше от госпожа Янагисава, не бе повикал нея, макар че в обществената йерархия тя стоеше по-високо от Рейко. Не че искаше това, но някаква извратена неприязън прониза гордостта й. Никога ли нямаше да може да забрави, че мъжете желаеха Рейко, а нея не? Нима винаги обстоятелствата щяха да я принуждават да помни, че Рейко, а не тя, притежава качествата, способни да спечелят любовта на един съпруг?

Дори сега, въпреки смъртната заплаха, надвиснала над главите им, ревността й към Рейко отново и пламна в гърдите й изпепеляваща и бурна. Тя сведе в глава, притисна с ръце слепоочията си и почувства как о кръвта й пулсира неистово под пръстите.

— Изобщо не съм очаквала нещо подобно — изрече тя глухо.

— И аз — каза Рейко, очевидно възприемайки коментара й като реакция на разказа си, без да подозира в каква посока бяха поели мислите на госпожа Янагисава. — Кралят дракон замалко не ме насили — продължи тя. — Сега се отървах, но следващия път? Ако никой не ни се притече на помощ, тогава какво? Рейко закрачи из помещението, кършейки ръце. — Ще ме обладае, докато хората му гледат. Ако се съпротивявам, ще ме убие… и ще накаже вас, Мидори и господарката Кейшо — в очите й пламна гняв. — Ненавиждам да съм толкова безпомощна!

Госпожа Янагисава изпита жалост към Рейко, която уталожи емоциите й. Тя стана, отиде зад нея и сложи ръка на рамото й, опитвайки се да я успокои.

— Трябва да има нещо, което можем да сторим, за да избягаме.

Рейко се извърна рязко и впери гневен поглед в госпожа Янагисава.

— Какво например? — попита тя. Госпожа Янагисава замръзна безмълвна, без да може да предложи някакъв отговор, а Рейко продължи: — Да разбием вратата и да надвием стражите с голи ръце ли? — тя изобрази с жестове въображаемата сцена. — Или да прекосим езерото и да се върнем пеша до замъка Едо, преди войниците на краля дракон да са ни заловили?

Госпожа Янагисава се отдръпна, уязвена от сарказма на Рейко.

— Не знам какво да предложа — изрече тя тихо. — Ще ми се да можех — почувства се оскърбена, че приятелката й, която обичаше толкова, се бе нахвърлила така върху нея; отприщена от обидата, вълната на ревността я заля отново. Въпреки това побърза да успокои Рейко, ужасена, че може да загуби приятелството й. — Съжалявам, ако съм ви разстроила. Моля, простете ми.

— Аз трябва да ви се извиня — Рейко също бе обзета от угризения. Мидори се размърда, Кейшо измърмори нещо в съня си и Рейко сниши глас: — Не биваше да си изливам гнева върху вас.

Те си стиснаха ръцете. Госпожа Янагисава се опита да повярва, че Рейко искаше да я успокои, защото двете имаха нужда една от друга, но споменът за децата им и за случката при езерото в градината на Рейко един ден миналата зима разпали ревността й. Нима Рейко бе забравила, че госпожа Янагисава притежава силата да й навреди?

— Отчаянието не е извинение за грубостта — каза Рейко. — Никой няма интерес да се караме помежду си — тя въздъхна, разтърка чело, сякаш я болеше глава, и отново закрачи из помещението. — Но как бих могла да се защитя от краля дракон? Той има мечове, а аз съм с голи ръце. Той има войници, а ние сме четири беззащитни жени. Цялата сила е на негова страна, а слабостта — на моя.

— Но вие сте толкова умна — възрази тихо госпожа Янагисава. Тя знаеше, че Рейко помага на Сано в работата му, което го привличаше към нея не по-малко от красотата и чара й или от съвършеното дете, което му бе родила. — Със сигурност можете да надхитрите краля дракон.