Лора Роуланд - Суиши

От облеченото в броня масивно тяло на даймио се излъчваше отмъстителност. На бойното поле воините му, развяващи сини флагове, разпръснаха и преследваха противниците си, след което нададоха ликуващи викове.

— Вчера дойде да ме види владетелят Мацудайра. Предложи вторият му син да сключи брак с моята внучка — владетелят Кий се усмихна тържествуващо в лицето на Янагисава. — Искам вие първи да научите, че току-що реших да приема предложението му.

Янагисава бе връхлетян от ужас. Съгласието на даймио за сключването на този брак означаваше, че минава на страната на Мацудайра. Равновесието на силите се нарушаваше за сметка на дворцовия управител. Когато другите му съюзници научеха, че владетелят Кий го е напуснал, мнозина щяха да го последват. Шансовете да уреди сина си като наследник на шогуна тутакси драстично щяха да намалеят. Както и собствените му възможности за оцеляване при смяна на режима. Янагисава осъзна, че положението му бе отчайващо, и реши да предприеме извънредни мерки.

— Почакайте. Преди да осъществите решението си, моля, приемете моите извинения за обидата, която ви нанесох.

С каква мъка излязоха от устата на Янагисава тези думи! Той рядко се извиняваше на когото и да било; рангът му го освобождаваше от задължението да прави отстъпки във взаимоотношенията си с повечето хора. Владетелят Кий изгледа Янагисава с очевидна изненада, че се подлага на подобно унижение, но не отговори.

— Знайте, че изпитвам огромно уважение към изисканата ви интелигентност, смелост и чест — побърза да продължи Янагисава. — Вашето приятелство за мен е по-ценно от армията или богатството ви. Лъжливите ласкателства, които при нужда се лееха от устата му, сега бяха заседнали в гърлото му, защото мразеше да се унижава пред по-низши по ранг. Без да се трогне, владетелят Кий остана безмълвен, очаквайки да види докъде щеше да стигне в раболепието си дворцовият управител. Предвкусвайки унижението, от което духът му се сгърчи, Янагисава падна на колене пред владетеля Кий. Той никога не коленичеше пред друг, освен пред шогуна и сега всеки негов мускул се бе вдървил от вътрешна съпротива, а гордостта му бе дълбоко уязвена от принудителното унижение.

— Моля ви, нека останем съюзници. Моля, не ме изоставяйте! — изрече с мъка Янагисава, едва разпознавайки собствения си глас. Пламнал от срам и ярост заради падението си, треперещ от ужас, той вдигна поглед към владетеля Кий. Владетелят Кий го изгледа с презрение. Изсмя се на молбите му, изразявайки задоволство от разменените им роли, след което отсече:

— Напуснете имението ми незабавно и никога повече не се връщайте!

Янагисава се почувства обречен. Преди да успее да възрази, владетелят Кий викна към войниците си на бойното поле. Те пристигнаха в галоп, готови за нови сражения.

— Обучението приключи. Придружете почитаемия дворцов управител до портите — нареди им той.

Янагисава нямаше друг избор, освен да слезе от трибуните и да поеме покорно през бойното поле като пребито куче, докато владетелят Кий тържествуваше. Войниците го съпроводиха с антуража му, докато излязоха извън имението. Точно когато портите се захлопнаха зад гърба им, на улицата се появи погребално шествие. Биеха камбани, звучаха барабани. Янагисава стоеше отстрани, изоставен и стъписан, окайвайки проваления си план.

Бе загубил съюзник, чиято подкрепа му бе твърде необходима. И нещо по-лошо — не бе направил и стъпка напред в диренето на похитителите. Не бе получил доказателство за невинността на владетеля Кий и не можеше да го елиминира като заподозрян. Освен това целият кошмарен епизод му бе показал колко жестоко бе подценил характера на даймио — грешка с обезпокоителни последствия. Вече нямаше съмнение, че владетелят Кий бе таял омраза към Хошина. Може би дори бе замислил отмъщение. След като имаше смелостта да отхвърли Янагисава и ума да разбере, че може да се защитава сам, като се присъедини към фракцията на Мацудайра, очевидно не бе нито толкова глупав, нито толкова малодушен, колкото смяташе Янагисава. Не беше изключено именно той да е организирал похищението.

Но дворцовият управител не бе успял да открие доказателства, че владетелят Кий е кралят дракон, нито каквито и да било следи към местонахождението на господарката Кейшо. Бяха го изхвърлили от имението, преди дори да успее да огледа за някакви улики, а дръзнеше ли да се върне, това можеше да се окаже начало на война, която нямаше да спечели, защото силите му се топяха. Сърцето му биеше тежко, кръвта му кипеше яростно, в ушите му ехтеше оглушителен рев, сякаш към него с грохот се носеше смъртоносна лавина. Янагисава не знаеше какво друго да прави, освен да се надява, че Сано ще разреши случая, ще предотврати екзекуцията на Хошина и ще попречи на краха му, който бе неизбежен, в случай че никой не успееше да спаси господарката Кейшо.