Лора Роуланд - Суиши

— Вие сте лъжец! — изкрещя владетелят Кий, когато болката от оскърблението отстъпи място на яростта. — Бях наясно с репутацията ви, когато приех благоволението ви. Трябваше да знам, че един ден ще се обърнете срещу мен като змия, която ухапва ръката, която й поднася храна. Глупаво бе да се убеждавам, и че ако се съюзя с вас, ще ми е от полза. Какъв нещастник съм бил да намеря извинение за любовника ви, причинил смъртта на сина ми, и да поставя дълга си към вас пред собствената си плът и кръв!

Обзет от нов прилив на ужас Янагисава осъзна, че бе сгрешил, смятайки, че владетелят Кий бе простил за смъртта на сина си или бе оневинил Хошина. Обидата, която неволно му бе нанесъл, бе кипнала цял казан от ожесточение в душата на даймио. Янагисава с притеснение установи, че бе подценил човека, когото смяташе за свое безропотно притежание. Даде си сметка, че обвинението, което владетелят Кий бе доловил, бе тежко бреме, стоварено върху всички останали злини, които му бе сторил, и търпението му по отношение на тях току-що се бе изчерпало.

Възрастният даймио удари стегнатите си в ръкавици юмруци в гърдите си, наказвайки се за греховете си.

— Какъв страхливец съм бил, когато се подчиних на волята ви! Каква грешка бе, че избрах вас и вашия път, а вие сега искате да ме унищожите!

— Единствената ми цел е да отстраня от вас подозренията и да ви пазя от сосакан сама — възрази Янагисава, твърдо решен да спечели отново благоразположението на владетеля Кий. — Моля ви, успокойте се, за да можете да прозрете истината!

Владетелят Кий скръсти ръце.

— Аз и бездруго разпознавам истината — гневът бе оцветил лицето му в тъмночервен, почти морав цвят, така че, ако се съдеше по вида му, всеки миг можеше да спука някоя вена. — С едното око гледате войниците ми, а с другото — богатството ми. Вие ме използвахте и унизихте. А това, че посмяхте да уязвите и собствената ми чест, ми посочи грешката, която бях допуснал, предоставяйки ви доверието си.

Янагисава бе пронизан от страх.

— Отказвам повече да бъда глупак, страхливец или нищожество! — отсече владетелят Кий. — Край на съюза помежду ни!

Янагисава се вцепени от шока, докато съзнанието му трудно възприемаше факта, че внезапно бе загубил основен източник на военна подкрепа. На тренировъчния терен започваше нова битка. Този път нападаха воините със сините флагове. Остриетата им покосиха противниците с червените флагове, които рухнаха в прахта. Макар и с чувството, че земята се срива под краката му, Янагисава бе обладан от ярост. Вярното му куче да го изостави и да му нанесе такъв удар! След като успокоенията не успяха да върнат владетеля Кий там, където му беше мястото, може би щяха да го сторят заплахите.

— Не бързайте да се отървавате с мен — изрече Янагисава с тихия жлъчен тон, който бе усмирявал мъже, далеч по-смели от този даймио. — Намирате се в твърде опасно положение. Имате причини да желаете смъртта на Хошина сан. Разполагали сте с достатъчно време да планирате похищението. Хората ви са поели по Токайдо същия ден, в който е тръгнала и господарката Кейшо. Това ви превръща в основен заподозрян за похищението. Само една моя дума пред шогуна и ще бъдете задържан и лишен от титла, земи и богатство.

Рязкото поемане на дъх от страна на владетеля Кий, както и внезапният страх, изписан на лицето му, задоволиха Янагисава.

— Но ако останете верен на съюза ни, аз ще ви защитя. Няма да позволя на сосакан сама да ви подведе под отговорност, нито ще оставя шогуна да смята, че вие сте отвлекли майка му — Янагисава насити гласа си с цялата принуда, на която бе способен. — Само ми кажете защо изпратихте хората си на онова пътуване. Дайте ми доказателство, че сте невинен, и всичко ще продължи както досега.

Владетелят Кий се поколеба, местейки очи, в които проблясваше ужас от гнева на Янагисава. Дворцовият управител чакаше, уверен, че е успял да постигне надмощие над даймио. Но макар че трепереше като дърво, отсечено в основата и готово всеки миг да рухне, владетелят Кий остана непоколебим.

— Няма защо да доказвам на вас, че не съм похитителят — отвърна той, задъхан от гняв, страх и уязвено честолюбие. — Думата ми трябва да е достатъчна, защото никога не съм ви мамил, а и вие би трябвало да знаете, че съм честен човек. Ако ми нямате доверие след всичко, което съм изтърпял заради вас, тогава, каквото и да кажа, то няма да ви убеди в невинността ми. Вървете и ме изобличете пред шогуна, но първо чуйте това.