Лора Роуланд - Суиши

— Вашето отношение отразява мъдростта ви — каза Янагисава. Той наблюдаваше владетеля Кий, който посрещна комплимента със скромна усмивка. — Но хората, които не ви познават толкова добре, колкото аз, може да помислят, че таите някаква неприязън, и да се запитат дали нямате някакви скрити стремежи да накажете Хошина сан. Сосакан сама ще си зададе въпроса, как и кога сте научили за пътуването на господарката Кейшо.

Смутен, владетелят Кий сбърчи чело.

— Че защо… чух за него от вас, на вашия банкет, в нощта преди господарката Кейшо да напусне Едо. Не си ли спомняте, че вие ми казахте?

— Разбира се, че си спомням — Янагисава се осланяше на убеждението си, че репликата му мимоходом не бе предоставила господарката Кейшо в ръцете на похитителя. — И ще кажа на сосакан сама, че макар и да сте знаели предварително за пътуването, тази информация не е представлявала заплаха, защото вие никога не бихте причинили зло на майката на нашия господар. Но има един малък проблем, който може да насочи подозренията му към вас.

— И какъв е той? — попита владетелят Кий, а изражението му бе по-озадачено от всякога.

— Мецуке са докладвали, че отряд от ваши васали е напуснал Едо няколко часа преди господарката Кейшо да поеме на път — заяви Янагисава. — Движили са се по Токайдо, и то в същата посока. Ако не беше наясно с факта, че владетелят Кий не се отличаваше с особена смелост, нито с въображение, Янагисава би възприел тази информация като доказателство, че именно даймио бе организирал похищението.

— Но аз ги пратих по работа в Мияко.

— Каква?

— Какво значение има?

Лицето на владетеля Кий придоби измъчено изражение. Капчици пот взеха да се стичат по бузите му. На бойното поле Червеният флаг и Синият флаг за пореден път се устремиха един срещу друг и се хвърлиха в сражение. Редиците им се разбъркаха, командирите им ги нахокаха, зазвучаха пронизителните сигнали на бойните рогове.

— Защо ми задавате тези въпроси?

— Трябва да знам какво са правили хората ви на междуградския път близо до мястото, където са били похитени жените — поясни Янагисава. — Ако ми предоставите убедителна причина, мога да обясня на сосакан сама и той няма да приеме най-лошото. Какво са търсили там?

Дворцовият управител очакваше, че словесната му изисканост ще неутрализира оскърблението, което се криеше във въпросите му; очакваше неговият съюзник да му отговори, защото никога не му бе отказвал подчинение. Но владетелят Кий го погледна с безизразен поглед, който постепенно се изпълни първо с недоумение, а после с разбиране и смут.

— Сега вече схващам — каза той с тона на човек, току-що събуден от сън и принуден да се сблъска с грубата реалност. — Не сосакан сама смята, че съм сторил нещо нередно, а вие — и той посочи с пръст Янагисава. Възмущението извиси гласа му: — Вие ме обвинявате, че съм пратил хората си да отвлекат майката на шогуна!

Разговорът, който до момента протичаше гладко и бе изцяло под контрола на Янагисава, сега премина на опасен терен тъй рязко, че той не успя дори да се ориентира как точно се бе случило. Дворцовият управител премига, заварен неподготвен от неочакваната промяна.

— Не ви обвинявам в нищо — възрази той, като си даваше сметка, че трябва да успокои владетеля Кий и да поправи грешката си, преди опасността да нарасне. — Вие изтълкувахте погрешно репликата ми.

Владетелят Кий не даде вид, че го е чул. Той бавно поклати глава:

— Продадох ви клана си, макар че Матаемон ме предупреждаваше да не го правя. Дори и след като той умря, защото ви избрах против желанието му, аз не наруших сделката ни, защото се бях заклел да ви бъда верен. Но сега разбирам, че Матаемон е бил прав — олюлявайки се, владетелят Кий се отдръпна от Янагисава; погледът му преливаше от болка и обида. — И вие ми се отплащате за верността, като ме обвинявате в предателство към шогуна!

— Никога не бих го сторил — възрази Янагисава с пламенност, породена от ужаса, че отношенията помежду им всеки миг ще се разпаднат. — Повярвайте ми, защото ви казвам истината!

Мислите му за миг се устремиха към шестте хиляди воини, които командваше владетелят Кий, и към огромното богатство, което би финансирало един евентуален преврат. Янагисава бе длъжен да поправи и щетите, които бе нанесъл на техния съюз, това бе от аз решаващо значение както за домогванията му към властта, така и за защитата, с която трябваше да разполага срещу многобройните си врагове. Той направи стъпка към владетеля Кий, но даймио вдигна ръце, за да го спре.