Лора Роуланд - Суиши

— Една вечер на развлечение е най-малкото, което мога да предложа на добър приятел като вас — отвърна Янагисава.

През годините той бе правил куп подаръци и услуги на владетеля Кий, с цел да спечели верността му.

Възрастният даймио му се бе отплатил с обещанието си да му окаже военна подкрепа в случай на нужда. Макар че не се отличаваше с особена интелигентност, владетелят Кий прекрасно знаеше каква власт имаше над бакуфу дворцовият управител. На Янагисава не му се бе наложило да положи особени усилия, за да убеди владетеля Кий, че двамата заедно биха спечелили надмощие при всяка битка за власт. Освен това владетелят Кий се страхуваше твърде много от дворцовия управител, за да му откаже каквото и да било. Даймио бе съвършеният съюзник — разполагаше с богатство, земи и воини, при това без да храни някакви лични амбиции.

— Изненадан съм, че разполагате с време да се отбиете при мен, когато в двора вероятно цари суматоха заради похищението — отбеляза владетелят Кий.

— Именно похищението ме доведе при вас — каза Янагисава. — Трябва да поговорим.

— Разбира се.

Те се оттеглиха към една скована от дъски платформа, която се използваше за сядане по време на турнири, и застанаха на най-високия ред под сянката на опънат отгоре навес.

— Знаете ли, че похитителят изисква екзекуцията на полицейския началник Хошина, за да върне господарката Кейшо? — попита Янагисава.

— Така чух и аз. Колко жалко за Хошина сан и за вас, почитаеми дворцов управителю. Изразявам искреното си съчувствие.

Янагисава наблюдаваше даймио внимателно, но не откри никакво коварство зад искрените му обноски. Очевидно владетелят Кий не знаеше по какъв начин го засягаше изискването за откуп.

— Разследването се съсредоточи върху враговете на Хошина сан — каза Янагисава. — Сосакан сама смята, че между тях сте и вие. Заради приятелството ни дойдох да разговарям с вас лично, вместо да позволя на Сано сан да ви разпитва и да ви отправи обвинение за похищението.

Но Янагисава имаше други мотиви за постъпката си. Искаше да провери доколко бе вярно предчувствието му, че владетелят Кий е невинен, и да се увери във верността му. Не желаеше Сано да връхлита тук и да създава неприятности, които биха могли да нарушат равновесието във властта. Дори и да елиминираше един от заподозрените с това и една възможност за спасяването на господарката Кейшо и отмяната на екзекуцията на Хошина, Янагисава щеше да удовлетвори и други свои потребности.

Владетелят Кий присви очи, съсредоточавайки се, както обикновено правеше, когато му се налагаше да използва своята ограничена интелигентност. Погледът му пробяга по бойното поле. Армията, издигнала червени флагове, раздели войниците, носещи сини флагове, обгради ги и ги събори от конете им сред ожесточено тракане на дървени мечове.

— Но аз не съм отвлякъл майката на шогуна — възрази той. — Защо някой допуска, че бих могъл да причиня зло на господарката Кейшо, за да унищожа Хошина сан?

— Заради участието му в смъртта на сина ви — отвърна Янагисава.

Спомени и болка помрачиха ведрото лице на владетеля Кий.

— Отговорността за смъртта на Матаемон си е лично негова и ничия друга — отвърна той. — Матаемон не одобри решението ми да стана ваш съюзник с подкрепата на целия си клан. Несъгласието му го тласна към разпра с Хошина сан. Това, че извади меч на Хошина сан, бе неразумна постъпка на един незрял млад мъж, която му костваше живота.

Янагисава знаеше, че това бе официалната версия. Знаеше, освен това и истината зад тази история. Матаемон бе упражнил натиск над владетеля Кий да се откаже от съюзничеството си с Янагисава и да се присъедини към фракцията на владетеля Мацудайра. Янагисава и Хошина се опасяваха, че можеше и да успее, и бяха взели необходимите предпазни мерки. Хошина съвсем целенасочено бе предизвикал разпрата с Матаемон, бе обидил чувствителния младеж и го бе подтикнал да извади меча си в двореца. По този начин Матаемон се бе обрекъл на смърт, отървавайки Янагисава от една сериозна заплаха.

— Аз не храня никаква враждебност към Хошина сан — каза владетелят Кий, — тъй като приемам, че синът ми стана жертва на политически борби.

Искреното му поведение говореше, че наистина вярва в това, което Янагисава му бе внушил, след като му бе поднесъл вестта за фаталната грешка на Матаемон. Владетелят Кий не бе пълен глупак, но предпочиташе да поеме по лекия път. Съзнанието му бе отхвърлило предположението, че господарят му е унищожил сина му, защото, ако бе приел истината, това щеше да го задължи да потърси възмездие. А Янагисава смяташе, че владетелят Кий не бе нито достатъчно коварен, нито достатъчно безразсъден, за да постигне отмъщение, като отвлече майката на шогуна и изиска екзекуцията на Хошина.