Лора Роуланд - Суиши

Тя хвърли поглед към другите две жени, кимна скришом на госпожа Янагисава и прошепна в отговор:

— Ще ви кажа по-късно, когато заспят.

Часове след като Сано бе докладвал за набелязаните от Хошина заподозрени, същата сутрин дворцовият управител Янагисава яздеше по главния булевард на района, в който се намираха именията на даймио, придружаван от своите телохранители. Тълпите от самураи, движещи се пеша или на коне, се отдръпваха, за да му сторят път. Той и антуражът му спряха пред едно имение, чиито порти с двоен керемиден покрив носеха кръглия герб на клана Кий. Веднага щом слязоха от седлата, стражите им отвориха вратите.

— Добър ден, почитаеми дворцов управителю — поздравиха го в хор те и се поклониха.

Високият ранг на Янагисава му даваше правото да влиза в почти всяка къща, а тук той бе повече от сигурен в радушния прием. Влезе в двора, където се шляеха войници, и един капитан от охраната дойде да го поздрави.

— Владетелят Кий е на тренировъчния терен за бойни изкуства — каза капитанът. — Ще ми позволите ли да ви отведа там?

— Няма нужда — отвърна Янагисава. — Знам пътя.

Докато вървеше по алеята покрай постройките, съпроводен от хората си, дворцовият управител прибягна до тактиката, която прилагаше открай време да не дава външен израз на чувствата си. Лицето му бе спокойно, маниерите му — достолепни, но духът му се гърчеше от болка, отчаяние и ужас. Той не очакваше неприятности от предстоящия разговор с владетеля Кий — даймио от провинция Сендай и глава на клана, който Сано бе назовал като заподозрян в похищението. Цялата му злочестина бе свързана с Хошина.

Колкото и да се опитваше, Янагисава не можеше да заличи ужасния спомен за това, как Хошина се бе молил за живота си. Не можеше да отрече вината си или срама, че бе отказал да го зашити, нито заплахата, която бе превърнала собствения му живот в кошмар. Трябваше да спаси Хошина, и то не само заради любовта помежду им. Загубеше ли него и партньорството им, това щеше да отслаби политическите му позиции, щеше да го направи уязвим за враговете му, сред които бе и владетелят Мацудайра. Загубеше ли благоволението на шогуна, те щяха да побързат да го атакуват. Нуждата да спаси Хошина се преплиташе с абсолютната необходимост да освободи господарката Кейшо и да запази властта си. Янагисава се надяваше, че разговорът с владетеля Кий щеше да спомогне за постигането на поне една от тези цели.

Тренировъчният терен за бойни изкуства на владетеля Кий представляваше голяма правоъгълна поляна, заобиколена с конюшни и пълна със самураи. Две армии, разграничени с цветни знамена, които бяха завързани на прикрепени към гърбовете им пръти, разиграваха въображаема битка. Войниците препускаха на конете си по тренировъчното поле и се сражаваха с дървени мечове. Около тях се вдигаше прах, отекваха бойни викове. Командирите издаваха команди с рязък глас, стражите сигнализираха, надувайки раковини. Щом навлезе в терена, Янагисава веднага забеляза владетеля Кий.

С броня и шлем, увенчан със златни рога, даймио, наблюдаваше битката на кон в единия край на полето, заобиколен от васалите си. Бронята му уголемяваше още повече и бездруго масивното му телосложение. Янагисава даде знак на антуража си да го изчака и се отправи към владетеля Кий, който тутакси се обърна към него. Лицето му бе закрито от желязна маска с озъбена уста. Той вдигна ръка в кожена ръкавица към воините си и извика гръмко:

— Спрете!

Битката и шумът секнаха. Армиите се разпаднаха, войниците се строиха в редици, а владетелят Кий слезе от коня си и отиде да посрещне Янагисава. Смъкна шлема и маската си, откривайки зачервеното си усмихнато лице с форма на тиква и с почти младежки вид въпреки шейсетте си години. Връчилите около очите и разстоянието между предните зъби засилваха приветливото му излъчване. Въпреки положението си на един от най-могъщите даймио и страстта си към упражняване на военни действия владетелят Кий бе хрисим и добродушен човек.

— Добре сте дошли, почитаеми дворцов управителю — каза той, съпровождайки думите си с дълбок поклон. Воините му го последваха. — За мен е чест да бъдете мой гост.

— Честта е моя — отвърна Янагисава. — Моля ви, не прекъсвайте работата си заради мен.

Владетелят Кий даде сигнал на войниците си и битката бе възобновена. Васалите му се оттеглиха, за да оставят господаря си и Янагисава да говорят насаме.

— Ако знаех, че желаете да ме видите, щях аз да дойда при вас — заяви владетелят Кий с обичайната си готовност да прояви любезност. — Но се радвам на възможността да ви благодаря отново за гостоприемството, което ми оказахте на банкета преди седмица.