Лора Роуланд - Суиши

— Странно — рече слисана Чизуру, след като проследи с пръст това, което пишеше под името на Марико. — Мецуке обикновено проучват цялата прислуга в двореца и съставят списък на хората, гарантирали за тях. Но единствената информация за Марико са името на майка й и адресът: Юка, улица „Майсторът на чадъри“, Нихонбаши.

Подозренията на Сано по отношение на прислужничката се засилиха. Как бе получила работа тук без препоръки? Как бе успял кралят дракон да внедри шпионин в самото сърце на режима на Токугава? Една смущаваща възможност, която се спотайваше някъде дълбоко в съзнанието на Сано, сега излезе на преден план. Беше ли кралят дракон човек от управлението, който можеше да пренебрегне разпоредбите, докато крои заговор срещу шогуна? Инстинктивна предпазливост предупреди Сано да не прибързва със заключенията и да не изрича на глас предположението, което щеше да създаде хаос в двора. Първо трябваше да изясни дали Марико наистина бе съучастничка на похитителите.

— Ще разпитаме другите жени дали знаят къде е ходила Марико онази нощ — каза Сано.

Но след като разговаряха с останалите прислужнички, наложнички и придворни дами, Сано и Чизуру установиха, че Марико не бе споделила плановете си с никого. Всички, които знаеха, че тя бе получила разрешение да отсъства от замъка, бяха повярвали на нейната история за болната й майка.

— Съжалявам, че не успях да ви помогна — изрече унило Чизуру, докато провеждаше Сано вън от вътрешното крило.

— Помогнахте ми. Посочихте ми къде трябва да отида от тук. Майката на Марико може да има информация за дъщеря си, която да ме отведе до похитителите.

Вратата на затвора в кулата се отвори със скърцане и в помещението влязоха двама пазачи. Кейшо и я госпожа Янагисава възкликнаха стреснато, Мидори изпищя. Рейко бе връхлетяна от смразяващото убеждение, че мъжете отново са дошли за нея, както бе очаквала, че ще стане, след като я бяха върнали от двореца на краля дракон преди повече от час. Жените се свиха една до друга, подготвяйки се да понесат следващия ужас.

Но мъжете просто ги принудиха да се скупчат в един ъгъл и застанаха до тях да ги пазят. Пристигнаха още шестима пазачи. Те почистиха пода, изнесоха преливащите от нечистотии кофи и ги върнаха опразнени и измити под удивените погледи на жените. Донесоха им завивки, татами за пода, гореща вода в един леген и кърпи. Оставиха на пода купички със сушена риба, мариновани зеленчуци, плодове и яйца, съдини с ориз и чай и напуснаха помещението, залоствайки вратата след себе си.

Кейшо незабавно се нахвърли върху храната и взе да гълта лакомо, мляскайки ненаситно.

— Най-накрая решиха да проявят към мен нужното уважение — каза тя. — Крайно време беше.

— Мисля, че има друга причина за щедростта им — обади се Мидори, усмихвайки се на Рейко. — Сигурно си направила добро впечатление на господаря им.

Госпожа Янагисава само изгледа Рейко в умозрително мълчание. Рейко се извърна, наведе се над легена и наплиска с вода лицето си с желанието да можеше да отмие ужасяващото впечатление, което похитителят бе оставил у нея. Другите жени не знаеха какво се бе случило между нея и господаря на похитителите, защото не им бе казала. Не искаше да разстройва Мидори или да подтикне Кейшо към нов изблик на ярост. Единственото, което им спомена, бе, че мъжът, който наричаше себе си краля дракон, й бе поднесъл храна, без да й стори никакво зло. Беше ги уверила, че не ги заплашва непосредствена опасност, макар че истината бе друга — срещата с краля дракон бе влошила собственото й положение.

Рейко огледа почистената стая, вещите и храната, които бяха донесли пазачите. Кралят дракон я ухажваше, предоставяйки им удобства. Представи си каква отплата очакваше от нея. Потръпна и притисна една от кърпите към лицето си. Но колкото и да й бе отвратително, че бе привлякла един зъл нежелан обожател, започна да схваща, че чувството на краля дракон към нея бе уязвимост, от която вероятно би могла да се възползва.

Стресна я леко докосване по ръката. Рейко се обърна и видя госпожа Янагисава, която коленичи до нея.

— Това не е всичко, което се е случило между вас и краля дракон… нали? — прошепна тя.

Рейко не искаше да сподели с нея тайната си и да насърчава някаква по-специална близост помежду им. Но бе длъжница на госпожа Янагисава, тъй като тя й бе съдействала в опита за бягство, и то с риск за живота си. А и имаше нужда да обсъди страховете и плановете си с някого.