Лора Роуланд - Суиши

— Покажете ми стаите на всички жени от антуража на господарката Кейшо — обърна се Сано към мадам Чизуру.

Започнаха с придворните дами. Може Суйрен да бе живяла като монахиня, но Сано откри, че тези жени далеч не бяха като нея. В стаите им намери пищни одежди, украшения за коса, грим, лули за тютюн, карти за игра, музикални инструменти и стъкленици за саке. Попадна на еротични картини и гравирани фалоси от нефрит, очевидно използвани за собствено удоволствие. Сано изпита срам, че разкрива тайните на мъртви жени, особено след като мадам Чизуру бе гарантирала за почтеността на всяка от тях. Но не откри нищо, което да подсказваше, че са сътрудничили на престъпника, отвлякъл господарката им. Вярваше, че всички те бяха невинни жертви, и убеждението му, че теорията на Хошина е погрешна, се засили. След като върна вещите им по шкафовете, той се обърна към Чизуру:

— Сега искам да огледам помещенията на прислугата.

Слугините живееха натъпкани в общо помещение в отделна част на вътрешното крило. Чизуру остана на прага, откъдето следеше действията му, а Сано огледа набързо няколкото евтини дрехи и дрънкулки, които бяха оставили избитите при похищението прислужнички в най-прости дървени шкафове. Когато дръпна от поредното чекмедже едно семпло кимоно на сини и бели райета, вътре нещо издаде лек звън. Той опипа ръкава и откри в него завързана платнена кесия. Изсипа съдържанието й в ръката си. Върху дланта му засияха пет златни монети.

— Чие е това? — попита той, вдигайки кимоното така, че Чизуру да може да го огледа.

— Принадлежеше на най-младата прислужничка на Кейшо — отвърна Чизуру. — Името й е Марико — в тона й прозвучаха любопитство и скрита тревога. — Какво открихте?

Сано й показа монетите.

— Не знам… — върху лицето й се изписа безпокойство. — Отплатата на прислугата е в медни монети, не в златни. Марико би трябвало да е работила години, за да спечели толкова пари, а тя е тук само от шест месеца.

— А откъде може да се е сдобила с тези монети? — попита Сано.

Чизуру поклати глава.

— Марико произхожда от бедно семейство.

Сано усети тръпки на възбуда — теорията на Хошина отново започваше да изглежда достоверна. Предположи, че парите са подкуп от краля дракон, че Марико е шпионирала за него и накрая го е уведомила за пътуването на Кейшо. Вероятно бе скрила монетите преди тръгването, защото не е искала да рискува да ги изгуби или някой да й ги открадне на междуградския път. Може би кралят дракон я бе убил заедно с всички останали, за да не й позволи да го издаде.

Възможно бе Марико да не е знаела как е възнамерявал да използва получената от нея информация; може би изобщо не е смятала да се върне, за да похарчи своите кървави пари. Теорията на Хошина можеше да се окаже вярна, макар че бе допуснал грешка в определянето на истинската съучастничка. Може би Сано дължеше на Хошина повече уважение, отколкото бе проявявал към него.

— Марико напускала ли е замъка, след като господарката Кейшо оповести намерението си да пътува? — попита Сано.

— Всъщност да — отвърна Чизуру колебливо на Сано — преди пътуването усети, че мислите й следват неговите. — Помоли за разрешение да отсъства вечерта и аз й позволих.

— Защо? — Сано знаеше, че обикновено на прислужничките им бяха позволени два почивни дни в годината — единия след осмия месец и другия след дванайсетия. Вечерта преди пътуването не съвпадаше с никой от тях.

— Каза, че искала да посети майка си, която била много болна и можела да умре по време на отсъствието й — обясни Чизуру. — Съжалих я и я пуснах — в интелигентните й очи пробяга ужасът. — Мислите ли, че не е отишла при майка си, а при похитителите, за да им каже за пътешествието? Тя беше честно и изпълнително момиче. Нямах основание да смятам, че ме лъже. Ако имах някакви подозрения, никога не бих я пуснала — при мисълта, че по недоглеждане бе съдействала на престъпниците, Чизуру загуби самоувереността си. Сега тя изглеждаше притеснена и нещастна.

— Може да не е излъгала и да е невинна — каза Сано, опитвайки се да разсее подозренията си, че Марико бе сторила точно онова, което бе предположила Чизуру.

— Но аз трябва да разбера къде другаде може да е отишла, освен у майка си.

Чизуру направи жест, който показваше готовността й да стори всичко възможно, за да изкупи грешката, която се страхуваше, че бе допуснала.

— Ако ме придружите, мога да ви покажа сведенията.

Тя отведе Сано в малко помещение до двора на пералнята и отвори една книга, която съдържаше досиетата на всички, които обитаваха вътрешното крило.