Лора Роуланд - Суиши

— Полицейският началник Хошина вече разпита ли ви? — обърна се Сано към Чизуру.

— Да — отвърна тя и сви устни в неодобрение. — Той обвини Суйрен, че е участвала в заговора за похищението.

— А вие не смятате така? — попита Сано.

— Не е моя работа да изразявам несъгласие с вишестоящите — отвърна сухо Чизуру.

Но Сано бе сигурен, че зад външната й сдържаност се криеше горда и независима мисъл.

— Предполагам, че познавате жените тук по-добре от Хошина или от когото и да било. Кажете ми какво смятате по въпроса.

Насърчена от думите му, Чизуру каза:

— Суйрен прислужва на господарката Кейшо от доста време. Привързана е към нея. Освен това е мила и почтена жена. Твърдението, че е помогнала на престъпници да убият другарките й и да отвлекат, когото и да било, е абсурдно — Чизуру говореше с нескрито възмущение.

Сано се доверяваше повече на нейното мнение, отколкото на мнението на Хошина. Теорията, че Суйрен бе казала на краля дракон за пътешествието, в отплата той бе пощадил живота й, не му се струваше убедителна. Беше изцяло в стила на Хошина да набеди човек, който не може да се изкаже в своя защита, въпреки липсата на доказателства срещу него, само и само да изглежда така, че напредва в разследването си!

— Ето къде живее Суйрен — каза Чизуру и въведе Сано в малка стая непосредствено до покоите на господарката Кейшо.

Помещението бе обзаведено оскъдно с фенер, шкаф и ниска масичка, върху която бе поставен буцудан. Около олтара стояха кадилници и молитвеници. — Много е религиозна — каза Чизуру. — Възнамерява да отиде в метох, когато остарее толкова, че да не може да работи повече.

Сано отвори шкафа и огледа съдържанието му. Вътре имаше завивки, гребен и четка, евтин калъф с пособия за писане и дрехи, обикновени и строги като одежди на монахиня. Не откри нищо, което би могло да урони добрата репутация на Суйрен.

— Да сте забелязали нещо необичайно около нея преди пътуването? — попита той, докато затваряше вратичката на шкафа.

— Беше си както винаги — спокойна, ведра и изпълнителна — отвърна Чизуру, — макар че трябваше да надзирава подготвянето на багажа на Кейшо, а това внезапно пътешествие създаде голяма суматоха.

— Да е излизала, за да се види с някого или да изпрати някакво съобщение, преди да напуснат Едо?

— Полицейският началник ми зададе този въпрос и аз ще ви отговоря така, както отговорих и на него. Суйрен не е излизала никъде. Беше твърде заета. И не е изпращала никакви съобщения. Знам, защото преглеждам всяка дума, която се праща от вътрешното крило.

Очевидно Суйрен не бе имала възможност да се свърже с похитителите, но Сано бе длъжен да разследва всяка страна от живота й, преди да заяви невинността й.

— Кое е семейството й?

Мадам Чизуру назова един клан, който служеше на Токугава от поколения и живееше в едно от отдалечените имения на шогуна.

— Тя не се вижда със семейството си. Задълженията й винаги са изисквали присъствието й в Едо.

— Има ли някакви приятелки в града? — Сано все още обмисляше възможността прислужничката по някакъв начин да се е забъркала с неизвестен престъпник, който да я е принудил да му дава сведения за движението на Кейшо и после да е отвлякъл жените.

— Не, доколкото знам. Целият й живот е преминал тук — Чизуру посочи с жест вътрешното крило. — Дори се съмнявам, че познава някого извън двореца.

Сано си помисли, че изглеждаше все по-малко вероятно Суйрен да е била съучастничка в престъплението. Възможно бе изобщо да не е имало човек, изнесъл вътрешна информация, и кралят дракон да е научил за пътуването или от клюки, или едва когато е видял самото шествие. Но въпреки това не можеше да отхвърли теорията за съучастничеството само защото разследването на един заподозрян не бе довело до нищо и защото нямаше доверие на изградилия тази теория. Съучастникът би могъл да бъде дворцов служител, пазач или слуга — един от стотиците, които са знаели за пътуването, преди жените да напуснат Едо. Можеше дори да е някой от домакинството на Сано, където всички бяха научили, че Рейко и Мидори заминават за планината Фуджи заедно с господарката Кейшо. Сано бе обезпокоен от мисълта, че бе възможно някой от неговите васали или слуги да е измамил доверието му. Перспективата да разпитва всички му се струваше твърде обезкуражителна най-вече защото въпросният съучастник можеше изобщо да не съществува. Но коя посока на разследването до този момент не го бе отвела в задънена улица? Нямаше да разбере дали някой от клана Кий не бе по-убедителен заподозрян от търговеца Нарая, докато дворцовият управител не го уведомеше. Можеше да продължи да дири евентуален съучастник. Със същия успех можеше да продължи разследването си тук, във вътрешното крило, като се заемеше с останалите, които бяха придружавали майката на шогуна.