Лора Роуланд - Суиши

— Има ли някакво подобрение в състоянието й? — попита Сано, изпълнен със съмнение. Бе дошъл да посети Суйрен, защото тази важна свидетелка на престъплението бе забравена заради неочаквания обрат на събитията, причинен от писмото с исканията на похитителите. Бе възнамерявал да последва опита на полицейския началник Хошина и да разпита единствената оцеляла при клането на Токайдо, но само един поглед към Суйрен бе разбил надеждите му, че тя би могла да му предостави каквато и да било информация.

— Няма промяна — отвърна доктор Китано. — Суйрен притежава невероятно здрав организъм и силна воля за живот, но все още съществува сериозна опасност за живота й.

— Дойде ли в съзнание?

— Не и откакто Хошина сан ме принуди да я свестя — строгото лице на доктор Китано изразяваше неодобрение. — Той държеше да се опита да изтръгне от нея някаква информация за засадата, макар че тя бе твърде немощна и замаяна. Ако не бях го спрял, грубото му отношение можеше да я убие.

Научавайки как Хошина бе застрашил живота на Суйрен и бе изложил на риск разследването, Сано бе обзет от гняв. Макар и способен детектив, Хошина твърде много залагаше на грубата сила. Сано изпита искрено съжаление, че Хошина изобщо бе дошъл в Едо. Този човек бе причинил зло на толкова много хора — не само на дъщерята на Нарая или на останалите в списъка на смъртните случаи, които се свързваха с него. Масовото клане и похищението също бяха причинени от някакво зло, което бе сторил Хошина. Ако Рейко, Мидори, Кейшо и госпожа Янагисава бъдеха убити, отчасти смъртта им щеше да бъде по негова вина. Сано си помисли, че единственото добро в създаденото положение бе, че Хошина е затворен и не може вече да навреди на когото и да било.

— Суйрен каза ли нещо в съня си?

— Не.

— Наблюдавайте я непрестанно — нареди Сано. — Ако доловите някакви думи, запишете ги. Веднага щом дойде в съзнание, пратете съобщение в личното ми имение.

— Да, сосакан сама — отвърна доктор Китано.

След един последен поглед към Суйрен и безмълвна молитва за възстановяването й Сано напусна лечебницата, за да довърши разследването на Хошина, свързано с всякакви подробности около личната прислужничка на Кейшо. Питаше се какви ли още грешки на полицейския началник му предстоеше да открие.

Жилищните помещения за жените в замъка Едо заемаха една уединена част в двореца, известна като „вътрешното крило“. Там живееха майката на шогуна, съпругата му, неговите двеста наложници, техните прислужнички и женският обслужващ персонал — общо към хиляда жени. Сано се представи при портата — изработена от обкован с желязо дъбов материал, украсен с издълбани в дървото цветя, — която се охраняваше от двама войници. Достъпът във вътрешното крило бе забранен за мъже, с изключение на няколко доверени стражи, лекари, служители и вестоносци. Дори високият ранг на Сано не му позволяваше да влиза там по право.

— Искам да се срещна с мадам Чизуру — заяви той на стражите.

Те пратиха човек във вътрешността, който да доведе мадам Чизуру отошийори. Нейните задължения включваха да бди пред спалнята на шогуна, докато върховният господар спеше с някоя от наложниците си; нейна бе и отговорността за приличното им поведение. Освен това поддържаше реда в женските жилищни помещения. Сано бе наясно с репутацията й на интелигентна и способна надзирателка, която познаваше всички във вътрешното крило и рядко пропускаше каквото и да било от случващото се в него. Не след дълго мадам Чизуру се появи на прага.

— С какво мога да ви услужа? — тя се поклони на Сано.

Около петдесетгодишната някогашна наложница на предишния шогун имаше посивели коси, събрани на висок кок отзад на темето й. Семпло сиво кимоно обгръщаше строгата й стегната фигура. С квадратното си лице, гъсти необръснати вежди и тъмни косъмчета на горната си устна тя приличаше по-скоро на мъж. Но плътният й глас бе мелодичен, а деликатните й устни — изящни и женствени.

— Бих искал да ми дадете информация за Суйрен и да ми покажете жилището й — каза Сано.

— Както желаете.

Чизуру отстъпи встрани и го пусна да влезе във вътрешното крило. Двамата минаха по коридори с лакирани подове от кипарисово дърво, през лабиринт от стаи, отделени с дървени решетки и хартиени стени. Вътре се бяха излегнали красиви млади жени, а около тях прислужнички им вееха за прохлада. Вратите към градината бяха отворени, а отвън други жени си почиваха под сянката на дърветата. Сано вдъхна ароматите на парфюм и масло за коса, както и миризмата на твърде много хора, събрани заедно на твърде тясно пространство. Носеше се звън на разклащани от вятъра камбанки; звучаха пискливи гласове. Похищението на майката на техния господар не бе уталожило суматохата около тези жени, които бяха като затворнички и нямаха какво друго да правят, освен да убиват времето си.