Лора Роуланд - Суиши

— Как е възможно да не знаеш кой е този човек? — възкликна Сано, тъй като ужасът бе усилил ненавистта му към Проникновена мъдрост. — Смятах, че вие, свещениците на „Черния лотос“, знаете и виждате всичко. Какво става? Да не би шпионите ти да са те подвели?

Паднал духом, Проникновена мъдрост изви устни:

— Всеки път, когато си тръгваше от храма, аз ги пращах да го проследят. И всеки път те го изпускаха. Много го биваше да им се измъква.

— Опиши ми как изглежда — нареди Сано, изгарящ от нетърпение да се добере до краля дракон, който му се струваше едва ли не на една ръка разстояние и в същото време му се изплъзваше.

Свещеникът изгледа Сано по-внимателно, за да го използва за сравнение.

— По-млад и по-тежък от теб. Очите му са по-кръгли и устните му са присвити.

Това описание пасваше на хиляди. Надеждата на Сано угасна.

— Самурай ли е, или няма благородническа титла?

— Не знам, винаги носи качулка под шапката си — качулката не позволяваше да се види дали кралят дракон имаше бръснато теме и събрани на кок коси подобно на елита на воините. — Но не съм го виждал с мечове.

Значи можеше да е селянин, занаятчия или търговец… или самурай, който прикрива класата си.

— Имаше ли нещо особено в гласа му или в поведението му?

— Гласът му е по-дълбок и по-тих от твоя. Движеше се така, сякаш… — свещеникът се затрудняваше да намери точните думи. — Все едно се страхуваше, но искаше всички да го смятат за смел.

Тази подробност можеше да се окаже полезна, стига Сано да успееше да го открие.

— Нещо в действията му или в думите му да ти е подсказало някаква информация за него?

Проникновена мъдрост се замисли и мракът на очите му се сгъсти от спомена.

— Плати ми да извърша един ритуал за него. Искаше да осъществя контакт с човек, който не е между живите.

Някои от свещениците на „Черния лотос“ твърдяха, че могат да разговарят с мъртвите и да получават послания от тях, и Сано го знаеше.

— И кой е този човек? — сетивата му се изостриха от предчувствието, че му предстои да се сдобие с някаква следа.

— Една жена. Каза, че името й било Анемона.

— И какво стана?

— Ритуалът бе проведен тук, в храма — отвърна Проникновена мъдрост. — Аз изпаднах в транс и усетих как някаква врата в съзнанието ми се отваря към царството на духовете. Тогава извиках: „Приветствам те, дух на Анемона! Моля те, ела при мен и говори“.

Преди време Сано бе нападнал и друг храм по време на подобен ритуал и сега си представи как Проникновена мъдрост седи на подиума със затворени очи, вглъбен в себе си, а около него монаси и монахини припяват молитви. Представи си трепкащите пламъчета на свещите, тежкия мирис на тамян и мистичната атмосфера, която караше тълпите от нетърпеливи зрители да вярват на измамата на свещеника.

— Чрез устата ми заговори женски глас — продължи Проникновена мъдрост. — И каза: „Тук съм. Защо ме викаш?“ Мъжът се развълнува силно и извика: „Анемона, аз съм. Позна ли ме?“

Сано си представи фигура на мъж с качулка, коленичил в смирена молитва пред Проникновена мъдрост, в когото се е превъплътила покойницата.

— И духът отговори: „Да, скъпи“. Тогава мъжът се разплака. И каза: „Анемона, ще отмъстя за смъртта ти! Духът ти може да почива в мир, след като онзи, който е виновен за убийството ти, понесе наказанието си“. А тя прошепна: „Отмъсти за смъртта ми. Накажи го!“ След което вратата към света на духовете се затвори. Аз излязох от транс, а мъжът скочи на крака и извика: „Не! Анемона, върни се!“

„Макар че е шарлатанин, свещеникът знае как да поднася на хората онова, което искат да чуят“, помисли си Сано. И като повтаряше думите на мъжа, вместо да измисля разговор, в същото време съкращавайки ритуала, Проникновена мъдрост успя да поднесе информацията за духа така, че да не прозвучи като измама. И все пак Сано се слиса повече от важността на казаното от непознатия, отколкото от умението на Проникновена мъдрост. Той застина неподвижен, мислено отбелязвайки възможната следа в историята на свещеника, и бързо потърси някакви стратегии, за да я свърже с краля дракон. Отвън фенерите в двора пръскаха светлина, ярка като ден, а работниците мъкнеха чували с пръст за подземния храм. Проникновена мъдрост изгледа Сано с презрение, което не успя да прикрие страха му.

— Казах ти всичко, което знам. Достатъчно ли е, за да не ме заклеймиш като предател?

— Засега да — отвърна Сано, макар че следата бе твърде неясна.

— Какво ще правиш с мен?