Лора Роуланд - Суиши

Свещеникът бе коленичил под висящ от тавана фенер. Косите му бяха разрошени, лицето му бе мръсно, набраздено от струйки пот, епитрахилът му бе загубил блясъка си, но изправената му поза излъчваше наглост. Неестественото спокойствие скриваше чувствата му. Бездънните му черни очи наблюдаваха Сано, който крачеше около него, докато единият от детективите бе застанал при вратата, а другият се бе облегнал на обезопасения с пречки прозорец. В двора отвън пламтяха факли, движеха се хора — местните длъжностни лица бяха дошли да огледат нелегалния храм, който бе действал под носа им.

— Ти ли отвлече майката на шогуна? — попита Сано. Детективът полагаше усилия да бъде сдържан, макар че поведението на свещеника разпалваше омразата му към „Черния лотос“. Заловените членове на сектата се наслаждаваха да предизвикват властите към физическо насилие, което би им позволило да изпитат вярата си и да изтъкнат духовното си превъзходство. Сано беше наясно, че влезеше ли в разпра с Проникновена мъдрост, можеше да убие свещеника — съучастник в заробването, измъчването и убийството на безброй невинни. Убиеше ли Проникновена мъдрост, можеше и никога да не се сдобие с информацията, която щеше да му помогне да спаси Рейко.

Изражението на невъзмутимо спокойствие, което бе застинало върху лицето на Проникновена мъдрост, отстъпи място на презрителна гримаса.

— Ако аз бях отвлякъл господарката Кейшо, никога нямаше да ти кажа! — той имаше странен, дълбок и звучен глас, сякаш гърлото му бе от желязо, а не от плът. — Духът ми е могъщ. Никога няма да изтръгнеш признания от мен.

Сано овладя нетърпението си. Той бе разпознал в Проникновена мъдрост един от истинските фанатични привърженици на „Черния лотос“ — брониран със смелостта на вярата си и неподвластен на принуда.

— Тогава да речем, че просто разговаряме за последователите ти — каза Сано.

— Няма да разкрия самоличността на верните привърженици на „Черния лотос“, които са още на свобода — Проникновена мъдрост седеше неподвижен, а Сано продължаваше да го обикаля. — Изтезавайте ме, убийте ме, но никога няма да предам хората си и да ги пратя на смърт!

— Аз пък нямам никакъв интерес да те превръщам в мъченик — възрази Сано. — И единственият твой последовател, който ме интересува, е вече мъртъв. Тя умря в масовата сеч, на която бе подложен антуражът на господарката Кейшо. Казваше се Марико.

— Не познавам никаква Марико — отвърна свещеникът.

Невъзмутимият му тон и маниер щяха да подведат Сано, ако не бе сигурен, че Проникновена мъдрост лъже.

— Присъединила се е към „Черния лотос“ преди две години. Виждали са я с теб.

Когато майката му бе разказала за променената Марико и за тайнствените й отсъствия, Сано бе разпознал в поведението й чертите, които придобиваха примамените в сектата младежи.

— Много хора идват при мен — отвърна Проникновена мъдрост. — Толкова много, че не ми е възможно да познавам всички.

— Тя е била в храма на „Черния лотос“ по време на бедствието — каза Сано. Това обясняваше защо онази нощ Марико се бе върнала у дома обезумяла от страх, ранена и цялата в кръв. — Била е сред малкото оцелели, успели да избягат. И ти е била любовница. Ти си бил бащата на детето й.

— Нашите ритуали изискват от мен да имам толкова много жени, че не мога да помня всяка от тях — заяви Проникновена мъдрост с покровителствена усмивка. — Сексуалната енергия подпомага духовното просветление.

„Находчиво извинение за оргиите им“, помисли си Сано с отвращение.

— Марико била ли е тук преди седмица? — попита той.

— И да е идвала, не си спомням — отвърна Проникновена мъдрост самодоволно.

Обзет от гняв, Сано приклекна пред свещеника. Втренчи се в тези дълбоки очи, водещи към бездната на лудостта.

— Или ми кажи истината за Марико, или…

— Или ще ме убиеш? — изсмя се презрително Проникновена мъдрост. — Ще ме екзекутират, каквото и да сторя. Тъй че избирам да не говоря. С каквото и да ме заплашваш, няма нещо, което да ми попречи да отнеса тайните си в гроба.

Сано каза:

— Ще те държа в затвора, докато пусна слух, че си издал водачите и си казал на бакуфу къде да ги открият. И те ще пратят убийци за теб. Ще те заклеймят като предател и никога няма да постигнеш духовно просветление!

Присмехът в очите на Проникновена мъдрост се разгоря в тревога.

— Не! — изрева той.

— Напротив — възрази Сано, доволен от реакцията на свещеника. От предишен опит знаеше, че най-лошото, което някой можеше да стори на член от „Черния лотос“, бе да насочи към него гнева на сектата. „Черният лотос“ можеше да проникне навсякъде и да въздаде смърт по най-различни мъчителни начини, в сравнение с които изтезанията в затвора на Едо бяха просто жалки. А фанатични привърженици вярваха, че сектата има властта да ги лиши от блаженството на просветлението и да ги обрече да горят вечно в ада. Проникновена мъдрост се спусна към вратата.