Лора Роуланд - Суиши

— Слизаме долу — обяви Сано.

Осмина от хората му побързаха към дупката, за да проучат пътя. Първи по стълбата пое Сано, следван от хората си. Озоваха се във влажна шахта с миризма на пръст и предпазливо заслизаха надолу. Скоро припяването, звуците на барабани и виковете ги обгърнаха. На дъното всички се скупчиха в изба, осветена от оскъдната светлина, която се процеждаше през завесата, закриваща някаква врата. Шумът, който сега бе станал оглушителен, идваше от нея. Сано бързо се приближи до вратата и повдигна завесата. В издълбано в земята, подобно на пещера помещение танцуваха жени, облечени в червени кимона, и се въртяха трескаво, размахвайки броеници от черни мъниста. Наоколо биеха барабани и подскачаха мъже с бръснати глави и сиви монашески раса. На пода се гърчеха и прегръщаха в дива сексуална оргия множество чисто голи поклонници. Стенания на екстаз и болка се носеха от двойки и групи от различни възрасти и в различни пози. Покрай противоположната стена стотици свещи горяха сред стотици димящи кадилници на един олтар под фреска, която изобразяваше огромно черно цвете. Пещерата бе таен храм на „Черния лотос“. Оргията бе един от ритуалите на сектата.

— Слава на „Черния лотос“! — припяваха танцуващите и биещите барабаните.

Изпълнен с отвращение от тази скверна сцена, Сано пристъпи в пещерата, придружен от хората си. Поставените извън закона членове бяха тъй отдадени на ритуалните си действия и на сексуалната истерия, че изобщо не забелязаха появата им. Сред тях крачеше свещеникът им — висок мъж с блестящ брокатен епитрахил върху шафрановата си роба. В ръката си държеше горяща факла, очите му бяха затворени, но босите му нозе се движеха пъргаво сред оргията. Дръзките му изсечени черти бяха застинали в изражение на неестествено спокойствие. Устните му се движеха в беззвучни слова; върху паството му се сипеха пепел и искри от факлата му.

Сано пое дълбоко дъх и изкрещя:

— Спрете!

Танцьорите залитнаха и замръзнаха намясто. Барабанните удари секнаха, а монасите застинаха неподвижно. Множеството на пода престана да се гърчи и извива. Виковете и стенанията заглъхнаха. Свещеникът спря насред крачка и отвори очи. Всички се втренчиха ужасени в Сано, хората му и вдигнатите им мечове. Пещерата усили звука от рязко поемане на дъх.

— Този храм е заклеймен — каза Сано. — Всички сте арестувани за изповядването на забранена от закона религия.

Голите участници в оргията скочиха на крака и се втурнаха към вратата, без да обръщат внимание на оръжията на детективите — те знаеха, че наказанието за престъплението им е екзекуция, и предпочитаха риска от нараняване пред невъзможността да избягат. Разнесоха се мъжки дрезгави викове и женски писъци. Към Сано се устреми разгорещена потна плът. Детективите се опитаха да задържат поклонниците, и които ритаха и се съпротивяваха отчаяно. Сано се озърна за свещеника. Отвъд неистовата суматоха зърна брокатения епитрахил, който изчезна през една врата. Прокарвайки си с мъка път между блъскащите се тела, се втурна натам и го застигна, когато той точно се катереше по една стълба. Сано го сграбчи за глезена и го дръпна. Свещеникът се строполи върху него и двамата паднаха заедно.

— „Черният лотос“ ще тържествува над неверниците! — изкрещя свещеникът, стоварвайки се върху Сано. — Който ни напада, ще умре! Върху лицето на Сано се посипаха удари, които той се опитваше да отбие. Успя да се извърти и да притисне свещеника под тялото си. Тежестта на защитеното му с броня тяло обезсили противника му. Сано затисна ръцете му над главата. На светлината от храма, където шумният хаос продължаваше да вилнее, той видя лицето на своя пленник.

В него се бяха втренчили яростно очи със зеници, тъй големи, че сякаш около тях изобщо нямаше цвят. „Бяха тъй черни, сякаш не можех да надзърна в тях“, припомни си Сано думите на Юка. Това бе мъжът, завлякъл дъщеря й Марико в пагубния мрак на сектата „Черният лотос“.

Беше ли той и кралят дракон?

— Кой си ти? — изкрещя Сано в лицето на свещеника. — Кажи ми как се казваш!

Свещеникът разтегли устни в зловеща усмивка, разкривайки изпочупени нащърбени зъби:

— Аз съм Проникновена мъдрост, властелинът на космичните сили, които ще унищожат и вас, и всичките ви неверници!

Слисан, Сано застина безмълвен. Бе намерил свещеника на „Черния лотос“ и тайния храм, който бе дирил в началото на разследването.

Войниците на Сано бяха усмирили поклонниците на „Черния лотос“. Двама монаси бяха извършили самоубийство, за да избегнат пленничество. Четирима бяха издъхнали, стъпкани от тълпата, докато се опитваха да избягат. Сано бе пратил повечето от хората си да отведат останалите членове на „Черния лотос“ в затвора на Едо и да уведомят длъжностните лица в Гинза за успешната акция. Сега той и двама негови детективи стояха в една стая в странноприемницата, където бяха довели Проникновена мъдрост за разпит.