Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

Продължиха напред, тръпнейки от студ и нервно напрежение. Лу се огледа и забеляза по стените и тавана подпори, които изглеждаха съвсем нови. Освен това по скалата бяха надраскани някакви знаци с бяла боя. Откъм дълбините на галерията долиташе шумно съскане.

— Змия ли е? — попита Оз.

— Ако има такава змия, трябва да е по-голяма от Емпайър Стейт Билдинг. Хайде, идвай!

Те забързаха напред и свистенето почна да се засилва с всяка крачка. Отминаха един завой и звукът стана още по-мощен, като фучене на прегрята пара. Двамата стигнаха до втори завой, изтичаха напред, заобиколиха една последна чупка в скалата и спряха. Хората пред тях носеха каски и електрически фенери, а лицата им бяха закрити с маски. В пода на мината бе издълбана дупка, от която стърчеше широка желязна тръба. Съскането долиташе от някаква машина, може би помпа, свързана чрез маркучи с тръбата. Маскираните хора около дупката не забелязаха децата. Лу и Оз бавно отстъпиха заднишком, после се обърнаха и побегнаха. Налетяха право на Джуд Уилър. Двете деца отскочиха настрани и продължиха да тичат.

След минута Лу и Оз изхвръкнаха от мината. Лу спря до Сю и се покатери на нея, но Оз явно не желаеше да повери живота си на толкова бавно животно и полетя напред като ракета, изпреварвайки кобилата и сестра си. Лу пришпори с пети Сю и препусна след момчето. Ала така и не успя да го догони — Оз летеше по-бързо от автомобил.

Котън, Луиза, Лу и Оз се бяха събрали на военен съвет около кухненската маса.

— Лудост е било да влизате в мината — каза гневно Луиза.

— Иначе нямаше да видим онези хора — отговори Лу.

Луиза бавно обмисли отговора, после каза:

— Бягайте навън. Ние с Котън трябва да си поговорим.

След като децата излязоха, тя погледна Котън.

— Е, какво мислиш?

— Според описанието на Лу предполагам, че не търсят нефт, а природен газ. И са го открили.

— Какво трябва да правим?

— Те са на твоя имот без разрешение и знаят, че сме научили. Мисля, че ще дойдат при теб.

— Няма да си продам земята, Котън.

Котън поклати глава.

— Да, но можеш да продадеш правата за добив. И да си запазиш земята. А природният газ не е като въглищата. Няма да съсипят имота.

Тя упорито тръсна глава.

— Изкарахме добра реколта. Не ни трябва помощ от никого.

Котън наведе глава и заговори бавно:

— Луиза, от все сърце се надявам да надживееш всички ни. Но истината е, че ако децата поемат фермата, докато са още невръстни, ще им бъде много трудно. — Той помълча, после тихо добави: — А и Аманда може да се нуждае от медицински грижи.

При тия думи Луиза само кимна едва забележимо.

По-късно тя видя от верандата как Котън потегля и децата весело тичат подир колата, а Юджин усърдно поправя някаква земеделска машина. Сякаш всичко беше наред, ала тя много добре знаеше колко крехко е това спокойствие.

Луиза се подпря на вратата с потъмняло от умора лице.

Хората от „Съдърн Вали“ пристигнаха още на следващия ден.

Луиза отвори вратата и видя на прага Джуд Уилър. До него стоеше дребен мъж със змийски очички, мазна усмивка и елегантен официален костюм.

— Мис Кардинал, казвам се Джуд Уилър. Работя за „Съдърн Вали, газ и въглища“. Това е Хю Милър, вицепрезидент на компанията.

— И искате моя природен газ — грубо отсече тя.

— Да, госпожо — отговори Уилър.

— Е, добре случихте, тъкмо имам подръка адвокат — каза тя, като се озърна към Котън, който идваше от стаята на Аманда.

— Мис Кардинал — каза Хю Милър, докато сядаха, — не обичам да го усуквам. Доколкото чух, напоследък имате допълнителни роднински отговорности и знам колко тежки могат да бъдат. Затова с радост предлагам… сто хиляди долара за имота ви. Нося чека и всички документи, трябва само да подпишете ето тук.

През целия си живот Луиза не бе докосвала повече от пет долара в брой, затова сега едва успя да изрече:

— Мили боже!

— Нека се разберем от самото начало — каза Котън. — Луиза продава правата за добив, нищо повече.

Милър се усмихна и поклати глава.

— Съжалявам, но срещу такава сума очакваме да получим и земята.

— Не я давам — каза Луиза.

— Защо не може просто да ви отстъпи правата? — попита Котън. — По тукашните места това е общоприета практика.

— Имаме големи планове за този имот. Ще изравним планината, ще прокараме система от пътища и ще изградим инсталации за добив, обработка и транспортиране. И най-дългият тръбопровод, който някой е виждал извън Тексас. Дълго време търсихме мястото. Този имот е идеален. Няма нито една пречка за проекта.