Нелсън Демил - Играта на лъва

Гейбриъл продължи, без много да надува клаксона, и трябваше да признае:

— Нямаме никакви улики. Никакъв проблясък. Никой не иска да се замесва. Но ни остава да разпитаме още около хиляда души и да претърсим още стотина места. Освен това усилваме наблюдението на някои хора. Да, възможно е да засегнем някои граждански права, но за това ще мислим по-късно. — Той прибави: — Не измъчваме никого.

— Вашингтон ще оцени сдържаността ви — сухо отбеляза Кьоних.

Гейбриъл се обърна към Джак.

— Повечето от тези хора идват от страни, в които полицията първо бие и после задава въпроси. Те се объркват, ако поне не започнеш да ги заплашваш.

Кьоних се прокашля.

— Струва ми се, че е излишно да слушаме всичко това. Във всеки случай, сержант, няма…

— В градските и болничните морги лежат над триста души — прекъсна го Хейтам. — И не знаем още колко ще умрат.

Кьоних се замисли, но като имаше предвид скритите микрофони, не каза нищо.

Гейб седна.

В залата се възцари тишина. Всички навярно си мислеха за едно и също, а именно, че на сержант Гейбриъл Хейтам може да му се размине, ако се държи малко грубо с братята си по вяра. Това естествено можеше да е една от причините, поради която го бяха избрали в АСЧ. Освен това си разбираше от работата. Повечето от успехите на Антитерористичната спецчаст бяха резултат от наблюдението на момчетата от НЙПУ. Всичко останало — доносници, чуждестранни разузнавателни източници, анонимни обаждания, признания на осъдени и прочее — не можеше да се сравнява с информацията, която ни носеха ченгетата на улицата.

Изправи се капитан Уидзински от Транспортна полиция.

Всички наши служители получиха снимката на Асад Халил и знаят, че това е най-търсеният човек в Америка. Опитахме се да не разкриваме връзката с полет сто седемдесет и пет, но слухът се разпространи.

Капитан Уидзински продължи за говори. Това бе един от онези случаи, в които Транспортна полиция играеше важна роля. Бегълците все някога пресичаха пътя на продавач на билети, ченге на автогара или летище. Ето защо беше важно хората на Уидзински да са нащрек и силно мотивирани.

Макар да не познавах Уидзински, знаех, че подобно на другите ченгета от Транспортна полиция, капитанът има комплекс за малоценност. Те изискваха признание и уважение, затова повечето интелигентни момчета от НЙПУ като мен им го даваха. Бяха опитни, услужливи и полезни. Ако им се изпречиш на пътя, намираха начин да ти го върнат тъпкано.

Уидзински бе едър мъж със зле скроен костюм. Представете си полска наденица, натъпкана в прекалено тясна обвивка. Освен това, изглежда, му липсваше всякакъв чар и дипломатичност, което ми харесваше.

— Кога хората ви са получили снимката на Халил? — попита го Джак Кьоних.

— Размножихме стотици снимки и пратихме патрулни коли до мостовете, тунелите, летищата, автогарите и така нататък. Освен това ги пратихме по факса навсякъде, където има факсмашина.

Пуснахме ги и по Интернет. Предполагам, че към девет вечерта в събота всички под наше командване са разполагали със снимка на Халил. В някои случаи даже по-рано. Но трябва да ви кажа, че качеството на снимките е отвратително.

— Значи Асад Халил може да се е качил на самолет, да е взел автобус или да е пресякъл мост преди девет часа вечерта и да не е бил забелязан — каза капитан Стайн.

— Точно така — потвърди Уидзински. — Първо разпространихме снимката на летищата, но ако беглецът е бил бърз, може да се е качил на самолет — особено на „Кенеди“, където всъщност е бил.

Никой не каза нищо. Капитан Уидзински продължи:

— В момента над сто наши детективи се опитват да установят дали е напуснал района на Ню Йорк и Ню Джърси през обект, който е под наша юрисдикция. Но както знаете, в щата живеят шестнайсет милиона души и ако е бил дегизиран или е имал фалшиви документи, или пък съучастник, този тип може да се е измъкнал.

Йорк не е полицейски щат.

Няколко секунди всички мълчаха.

— АМИ пристанищата? — попита Кьоних накрая.

— Да. Уведомихме митницата и имиграционната служба, в случай че Халил има билет за кораб до Арабия. Пратих и детективи със снимката. Но засега от него няма и следа. Ще продължаваме да държим пристанищата под око.

Всички започнаха да му задават въпроси и стана ясно, че Транспортна полиция внезапно е придобила страхотно значение. Уидзински успя да спомене факта, че един от убитите, Анди Макгил, е от неговите хора и макар детективите му да нямали друга мотивация освен патриотизъм и професионализъм, смъртта на Макгил потресла колегите му.