Нелсън Демил - Играта на лъва

Някогашният Червен взвод се превърна в онова, което представлява днес, и тези момчета са доста добри в работата си, само че имат някои ограничения. Освен това не обичат АСЧ, защото я смятат за конкурентна организация. Майк О’Лиъри обаче ни увери, че щели ла ни окажат пълно съдействие. Инстинктивно знаех, че ако хората му открият някаква следа, никога няма да чуем за нея. Но за да съм справедлив, ако ФБР се докопаше до нещо, О’Лиъри също нямаше да бъде уведомен.

Лейтенантът ни благослови и седна. Ирландците са страхотни лъжци. Искам да кажа, ти знаеш, че те мамят, те знаят, че ти знаеш, че те мамят, но го правят толкова чаровно, убедително и енергично, че всички остават доволни.

Дойде ред на Робърт Мууди, началник на детективския отдел в НЙПУ.

— Моите детективи ще си държат очите и ушите отворени, докато работят по други случаи, и ви уверявам, че четирите хиляди души, които командвам, винаги ще носят със себе си снимка на предполагаемия престъпник и ще съобщават цялата новооткрита информация във временния команден център на Антитерористичната спецчаст.

Дрън-дрън.

Инспекторът завърши с думите:

— Ако е в някоя от петте общини на Ню Йорк, има голяма вероятност да го открием и ще го заловим.

Което означаваше, че с удоволствие ще пипне Халил преди федералните и ще ги остави да научат от сутрешните вестници.

Капитан Стайн му благодари и прибави:

Освен това получих уверенията на началника на полицията, че всички униформени полицаи ще бъдат информирани преди патрулите си. Днес началникът има среща с колегите си от съседните окръзи и общини и ще ги помоли за съдействие и подкрепа. Общо над седемдесет хиляди души ще търсят нашия човек. Това е най — голямото издирване в историята на Ню Йорк.

Забелязах, че Алън Паркър си води подробни бележки. Може би щеше да ги използва в бъдещи изявления, а може и да пише телевизионни минисериали. Не вярвам много на писателите.

— Междувременно — каза Стайн — ще съсредоточим вниманието си върху средноизточната общност. — После предаде думата на Гейбриъл Хейтам.

Хейтам стана и се огледа. Като единственият присъстващ арабин и мюсюлманин, той можеше да е малко параноичен, но след толкова години работа в разузнавателния отдел на НЙПУ, а сега и в АСЧ сержантът запазваше самообладание. Веднъж беше споделил с мен: „Истинското ми име е Джибрил, което на арабски означава Гавриил. Но не го разпространявай — опитвам се да минавам за бял протестант.“

Харесвам го заради чувството му за хумор и в момента Гейб наистина се нуждаеше от него. Искам да кажа, че не е много трудно да си арабин в Ню Йорк, но за да си арабин и мюсюлманин в Средноизточния отдел на Антитерористичната спецчаст, трябва да си адски смел. Чудя се какво ли казва на приятелчетата си в джамията. „Хей, Абдул, снощи арестувах двама араби.“ Едва ли.

Сержант Хейтам ръководеше групите за наблюдение, детективите, придадени към АСЧ, които вършеха черната работа и следяха заподозрените екстремисти. Тези момчета часове наред висяха пред блокове и къщи, правеха снимки, подслушваха, записваха и следяха хора в коли, таксита, влакове, автобуси и пеш — което феберей-ците не можеха или не искаха да правят. Кофти работа, но абсолютно необходима в АСЧ. За нея отиваха много пари и средноизточната общност не беше много доволна, че постоянно е под око, но както се казва, ако не си направил нищо лошо, няма от какво да се страхуваш.

— От около пет часа в събота — информира ни Гейбриъл — моите хора претърсват всяко ъгълче в града. Успяхме да получим заповеди за обиск, които предвиждат всякакви възможности, освен спалнята на кмета. Разпитахме около осемстотин души в домовете им, в участъците, на работните им места и тук — лидери на граждански движения, заподозрени, обикновени араби и дори мюсюлмански религиозни водачи.

Не успях да устоя и му казах:

— Ако до обяд не надигнат вой поне двайсет адвокати от Арабската лига за граждански права, не си вършиш работата както трябва.

Всички се захилиха. Даже Кейт.

— Е — отвърна ми Гейб, — здравата поизпотихме и адвокатите Арабската лига. Сега наемат еврейски адвокати да ни съдят.

Отново избухна смях, само че този път малко пресилен. В края краищата, беше малко неловко. Но хуморът е много полезен при одобни деликатни проблеми. Искам да кажа, в залата присъстваха представители на различни култури и все още не бяхме чули поляка капитан Уидзински. Знаех страхотен полски виц, но сигурно грях да го запазя за друг път.