Нелсън Демил - Играта на лъва

Отляво на Кейт бе сержант Гейбриъл Хейтам, НЙПУ, АСЧ, арабски агент.

Между него и Кьоних видях непознат мъж, но всъщност не ми беше известно само името му. Не се съмнявах, че този стегнато облечен господин е от ЦРУ. Странно, че винаги ги забелязвам — придават си малко отегчен вид, харчат прекалено много пари за дрехи и се преструват, че имат някаква друга, по-важна работа.

Във всеки случай, тъкмо започваше да ми доскучава без Тед Наш. Сега се почувствах по-добре — навярно пак щях да имам кого да ритам по задника.

Що се отнасяше до господин Тед Наш, представих си го как събира коприненото си бельо за пътуването си до Париж. Представих си също как по някое време се връща в живота ми. Спомних си предупреждението на Кьоних: „Човекът, когото трябва да държиш под око, е Тед“. Джак Кьоних никога не си хвърляше думите на вятъра.

Отсъстваше и Джордж Фостър, който се намираше в „Конквистадор“ и сигурно щеше дълго да остане там. Задачата на Джордж в разследването бе да играе ролята на домакин или координатор на местопрестъплението, тъй като беше свидетел и действителен участник във въпросните събития. По-добре Джордж, отколкото аз, мен ако питате.

Освен Наш и Фостър от групата ни липсваше и Ник Монти. Ето защо Джак Кьоних започна съвещанието като предложи едноминутно мълчание за Ник, Фил, Питър, двамата федерални маршали на борда на полет 175, Анди Макгил от отдел „Произшествия“ на Транспортна полиция, Нанси Тейт, дежурната Мег Колинс и всички жертви от боинга.

След това Джак обяви съвещанието за открито. Бе точно 08:00.

Първо представи господина отляво.

Тази сутрин с нас е Едуард Харис от Централното разузнавателно управление.

Няма майтап. Искам да кажа, че Джак просто трябваше да каже: „Това е Едуард Харис знаете откъде“.

Господин Харис е от отдела по антитероризъм — прибави Кьоних.

През това време Харис мърдаше молива си като автомобилни чистачки. Адски невъзмутимо. За разлика от ФБР, тия типове почти винаги използват пълните си имена. Нямаше никакво Ед. Тед Наш изглежда, е изключение от правилото. Внезапно ми хрумна страхотната идея следващия път, когато го видя, да се обърна към него с „Теди“.

Трябва да отбележа, че обикновено не присъствам на съвещания на такова равнище, нито пък Кейт. Бяха ни поканили, тъй като бяхме свидетели и участници в събитията, довели до свикването му.

— Както някои от вас навярно знаят — съобщи Джак Кьоних, — вчера следобед във Вашингтон беше взето решение да дадем кратко изявление, придружено от снимки на Асад Халил. В изявлението се казва само, че е заподозрян в акт на международен тероризъм и се издирва от федералните власти. Не се споменава за полет сто седемдесет и пет. Изявлението и снимките бяха излъчени по повечето новинарски канали в единайсет часа. Публикувани са във всички днешни вестници.

Никой не коментира гласно, но израженията ни красноречиво казваха: „Крайно време беше“.

За да покаже на всички ръководната си позиция, капитан Дейвид Стайн взе думата, без крал Джак да му я предлага.

— Ще организираме временен команден център на двайсет и шестия етаж. Всички, които се занимават със случая, ще се преместят там. В центъра ще се събират всички материали по разследването — досиета, снимки, карти, схеми, улики, доказателства, записи на разпити и така нататък. До второ нареждане агентите от Антитерористичната спецчаст ще се намират само на три места — в командния център, в леглото или на терена. Не губете много време в леглото. — Той се огледа и прибави: — Ако желаете, можете да отидете на погребенията. Някакви въпроси?

Изглежда, никой нямаше въпроси, затова Стайн продължи:

— Средноизточният отдел ще разполага с петдесет агенти от всички правоохранителни институции, които участват в спецчастта. Още стотина ще работят по случая в района на Ню Йорк и други сто — на територията на страната и в чужбина.

И така нататък.

Следваше лейтенант Майк О’Лиъри от разузнавателния отдел н НЙПУ. Той започна с няколко думи за Ник Монти, който беше негов подчинен, и верен на ирландската си традиция, разказа смешна история за Ник, която навярно си измисли.

Малко градски полицейски управления имат свои разузнавателни служби, но Ню Йорк, дом на всички странни политически движения на планетата, се нуждае от такъв отдел. Той е основан по време на Червената опасност и преди преследваше и тормозеше месните комуняги, които всъщност обичаха да бъдат гонени от ченгетата. Не им обръщаше внимание никой друг освен ФБР.