Нелсън Демил - Играта на лъва

Жената продължи:.

— Моля, внимателно разгледайте снимката и уведомете властите, ако сте виждали този човек. Смята се, че е въоръжен и опасен, И никой не бива да се опитва да го задържи. Обадете се в полицията или ФБР. Ето два безплатни телефонни номера, на които можете да позвъните… — Под снимката се изписаха цифри. — Първият е за анонимни обаждания и можете да оставите съобщение на телефоне секретар. Вторият е гореща линия, поддържана от ФБР. И двата скрити денонощно и без почивни дни. Освен това министерството 0 правосъдието обявява награда от един милион долара за инфор-яция, която доведе до ареста на заподозрения.

Показаха втора снимка на Асад Халил, но с малко по различно изражение.

— Моля, обърнете внимание и на тази фотография. Федералните власти се нуждаят от помощта ви. Този човек говори английски, арабски и малко френски, немски и италиански. Предполага се, че е международен терорист и е възможно да се намира в Съединените щати. Не разполагаме с повече информация за него, но ще ви съобщим, ако научим други подробности.

Халил не откъсваше очи от лицето си на екрана.

Когато водещата премина към следващата новина, той изключи звука, отиде до огледалото на стената, сложи си бифокалните очила и се погледна.

Асад Халил, либиецът от телевизията, имаше черна, сресана назад коса. Хефни Бадр, египтянинът в Джаксънвил, Флорида, имаше сива коса, сресана на път.

Очите на телевизионния Халил бяха тъмни. Хефни Бадр в Джаксънвил носеше очила и очите му не се виждаха ясно.

Асад Халил от телевизора беше гладко избръснат. Хефни Бадр имаше сивкави мустаци.

Асад Халил от телевизора бе сериозен. Хефни Бадр в огледалото се усмихваше, защото не приличаше на Асад Халил. Той каза вечерните си молитви и си легна.

Успях да стигна навреме за съвещанието в 08–00 на двайсет и осмия етаж на Федерал Плаза. Чувствах се добродетелен след като не бях прекарал нощта с Кейт Мейфилд. Всъщност бях в състояние да я погледна право в очите и да кажа:

— Добро утро.

Тя отвърна на поздрава ми и ми се причу думата „хуй“, но сигурно просто съм се чувствал такъв.

Стояхме край дългата маса в стая без прозорци и си приказвахме, докато съвещанието не започна.

Стените на залата бяха украсени с увеличени снимки на Асад Халил в различни пози. Имаше и две фотографии с надпис ЮСЕФ ХАДАД. Едната бе направена в моргата, другата беше от паспорт му. Първата изглеждаше по-добре.

Бяха закачени и няколко снимки на мъртвия либиец, поискал убежище през февруари, чието име се оказа Бутрос Дар.

Преброих на масата десет чаши за кафе и десет бележника, от което заключих, че в съвещанието ще участват десет души. На всеки бележник беше написано име и това ме наведе на мисълта, че трябва да седна пред онзи, на който прочетох собствената си фамилия. Добре де, седнах. Видях четири кани с кафе и си налях, после побутнах каната към Кейт, която седеше точно срещу мен.

Тя носеше син раиран костюм, в който изглеждаше малко по-строга, отколкото със синия си блейзър и дългата до коленете пола от събота. Червилото й бе кораловорозово. Кейт ми се усмихна.

Отвърнах й. Както и да е, да се върнем на съвещанието на Антитерористичната спецчаст.

Всички заеха местата си. В единия край на масата седеше Джак Кьоних, току-що пристигнал от Вашингтон. Не беше имал време да се преоблече.

В отсрещния край бе капитан Дейвид Стайн от НЙПУ, вторият ръководител на нюйоркската Антитерористичната спецчаст. Така и Стайн, и Кьоних можеха да си мислят, че са на председателското място.

От лявата ми страна се настани Майк 0’Лиъри от разузнавателния отдел на НЙПУ и забелязах, че написаното на бележника име е същото, което ми вдъхна оптимизъм в способностите на полицейското разузнаване.

От дясната ми страна седна специален агент Алън Паркър, ФБР/АСЧ. Алън осъществява нашите връзки с обществеността. Беше поне на двайсет и пет, но изглеждаше най-много на петнайсет. Беше страхотен лъжец — тъкмо каквото ни трябваше в този случай.

До него беше капитан Хенри Уидзински, заместник-началник на детективския отдел в Транспортна полиция. Когато работех в НЙПУ двамата се бяхме срещали няколко пъти и ми се струваше нормален — освен името му.

Срещу мен бяха Кейт и още трима души. В отсрещния край до капитан Стайн седеше Робърт Мууди, първият чернокож началник на детективския отдел в НЙПУ и мой бивш шеф. Излишно е да в казвам, че да ръководиш няколко хиляди души като мен не е лесно. Той, изглежда, не ме харесва, както и всичките ми други началници.