Роберт Хюлик - Мотив с върба

— Сега разбирам защо изобщо не обърна внимание на баща си! — възкликна Ма Жун. — Била му е обидена, че не и е казал истината за смъртта на майка им, която е споделил с Корал!

Съдията кимна.

— Решила е никога да не му признае какво е направила. По-късно се е сетила, че е оставила шала си на местопрестъплението, и е започнала да се безпокои дали тя и сестра и не са оставили и други улики в галерията. На нас ни е известно, че освен обицата на Корал и червения камък друго няма. Защото слугинята Касия грижливо е изтрила мокрия перваз, смятайки, че спасява Ху. Но Синьобяло, естествено, не е могла да знае всичко това. Така че тя е решила да се върне в галерията, и то по същия път, по който е проникнала предната вечер. Не се е досетила, че водата в канала вече няма да е застояла и неподвижна, а с бързо течение, понеже междувременно шлюзовете бяха отворени — съдията погледна към Ма Жун. — Ти си роден и израсъл в област с много реки и езера, приятелю, и ти е известно, че на завой течението винаги е по-силно откъм външната страна. Често съм го установявал, докато съм наблюдавал от моста растителността по дъното. Още повече че от външната страна след моста Полумесец се издига стръмната стена на имението на Йи. Това стеснява течението и усилва натиска му към вътрешната страна на завоя. Девойката не е могла да достигне колоните, защото течението я е отнесло към отсрещния бряг под балкона на Ху и там тя се е уплела в подводните растения. Когато ти, Ма Жун, си я спасил, й се е наложило набързо да съчини някакво обяснение. Спомняш ли си дали ти пръв спомена името на Ху?

Ма Жун се почеса по тила.

— Сега като си помисля — каза той навъсено, — се сещам, че подметнах някаква тъпа шегичка за това, дали Ху не я е хвърлил от балкона.

— Точно така! Твоите думи са й подсказали какво да ти поднесе. Е, добре, след като изслушах разказа на Корал, изградих теорията си. Натъртих пред Юан, че обвинението срещу Ху за опита му да изнасили Синьобяло ще бъде много тежко. Вярвах, че ако предположенията ми са точни, момичето само ще дойде при мен и ще си признае всичко. Защото, както разбрах, тя е честна девойка и не би оставила невинен човек да бъде осъден заради измислена от нея история. Имаше, разбира се, и други факти, които подкрепяха пред положенията ми. Преди всичко, когато си тръгвахме от Ху, той съвсем не изглеждаше в настроение за изнасилване. Не посетител очакваше той тогава, а вест от госпожа Мей. Освен това шалът, който намерихме, беше мокър само в краищата, което подсказваше, че плувецът го е омотал около главата си, и това ни насочваше към жена. А и когато Синьобяло е прогонила разбойниците от кръчмата, е имала само една топка.

— И косата й беше влажна — обади се Ма Жун. — Затова и пиеше като смок… О, небеса! Каква жена! — с въздишка прошепна той.

— По-добре иди в канцеларията, Ма Жун — продължи делово съдията, — и виж дали още чака. Ако я намериш, можеш сам да я разпиташ за подробностите.

Ма Жун скочи на крака и изхвърча навън, без да каже дума.

— Очевидно е много самостоятелна и решителна девойка — обърна се съдията с усмивка към двамата си помощници. — И значи се нуждае от съпруг на място. Така би се поуспокоила, струва ми се. — Брат Ма ще се справи! — усмихна се до уши Цяо Тай. — Ще му се наложи да спази стария обичай и да вземе за втора съпруга другата близначка. Е, така ще може да докаже що за мъж е — той замълча, потърка доволно длани и ненадейно попита: — Не трябва ли тя да разкаже цялата история пред съдилището, господарю, за да бъде оправдана официално? Защото не бива смъртта на Йи да бъде вписана като неразкрито убийство.

— Защо да не бива? — повдигна съдията гъстите си вежди. — Не бих искал бъдещото семейство на нашия приятел Ма Жун да се обсъжда из градските чайни. Ще запиша смъртта на Йи като убийство от неизвестно лице или лица. Никак не се притеснявам, че ще имам няколко неразрешени случая в досието си!

— Хм, на брат Ма най-сетне ще му надянат юлара! — тънко усмихнат се обади Тао Ган. — При това двоен! — добави той, подръпвайки дългите косми, висящи от брадавицата му. После лицето му помръкна: — Значи мотивът с върба изобщо не е бил следа — недоволно каза той. — Йи е бутнал вазата, докато е ял джинджифиловите сладки, и тя случайно е паднала на пода.

Съдията погледна замислено помощника си и каза, леко поглаждайки бакенбардите си:

— Не съм сигурен в това, Тао Ган. Твоето заключение, че счупената ваза е улика, важи. Но никога няма да можем да го докажем. Спомняш ли си, че Йи е изкрещял, когато Синьобяло е пристъпвала към него. И също, че в този миг не е знаел за бягството на Корал. Предполагал е, че и двете сестри ще бъдат заварени в галерията от прислужничката и младия вратар. И понеже е бил крайно отмъстителен човек, предполагам, че когато е разпознал мократа фурия, изникнала пред него, последната му мисъл е била да остави улика за нейната самоличност. Затова е счупил вазата. Но не защото е била украсена с мотива с върба, а поради много по-очевидна причина. Защото е от синьо-бял порцелан. Налей ми още една чаша, моля те!