Робърт Дохърти: Зона 51: Носферату

— Натисни червеното копче — инструктира я Носферату. Некхбет не попита защо. Направи, каквото й каза.

Пилотът на Кораба X изруга, когато машината се наклони на една страна, в шлемофоните зазвъня аларма, а върху командното табло замигаха едновременно десетина лампички. Той натисна копчето, с което трябваше да си възвърне ръчното управление, но не се случи нищо.

Двамата с втория пилот изкрещяха едновременно, когато носът на Кораба X се наклони далеч повече от допустимите граници. Корабът се стовари право върху Убежището.

Вампир отново оцеля. Тежкият дървен плот на масата в заседателната зала бе поел по-голямата част от удара на взривната вълна, която разтърси подземията и срути стените. Отмести с една ръка масата и се огледа. Другата му ръка бе строшена на няколко места и назъбено парче белезникава кост стърчеше през окървавената плът. Трудно му беше да диша и предположи, че има няколко счупени ребра.

Пресегна се и дръпна рязко строшената си ръка, изпъвайки разместените кости. Не се съмняваше, че аирлианският вирус вече се е захванал за работа и скоро ще му помогне да се възстанови.

Усмихна се мрачно, докато се изправяше. Обеща си шепнешком да отмъсти на Носферату. Това бе само едно малко забавяне на възмездието му.

Увиснали високо над земята, Носферату и Некхбет наблюдаваха пламъците, които изригваха от цепнатината в земята. Носферату бе вдигнал хеликоптера на височина около два километра. После извъртя носа и го насочи успоредно на брега и встрани от разрушената база.

— Как мислиш, дали е мъртъв? — попита го Некхбет.

— Не — отвърна Носферату. — Дори експлозията да го убие, вирусът ще си свърши работата и ще го съживи.

— И той ще тръгне да ни търси.

— Не, няма — успокои я Носферату. — Когато излитахме от хангара, прекосихме невидим електронен лъч, който задейства едно устройство. — Той погледна часовника на таблото. — Остава още малко… сега.

Зад тях Убежището и пламтящият хълм бяха погълнати от гигантското огнено кълбо на тактическия ядрен взрив, който изпепели всичко наоколо, включително и Вампир.

Слънцето бавно се скриваше зад пустинния хоризонт. Въздухът над нагорещените пясъци продължаваше да трепти. Малко след като изчезнаха и последните златисти лъчи, от земята се надигнаха две тъмни фигури и отърсиха пясъка от черните си наметала.

— Накъде сега? — попита Некхбет. Намираха се на петстотин километра от Убежището, след като бяха летели над пустинята, докато им свърши горивото. После продължиха да вървят, докато изгря слънцето.

Никога досега Носферату не се бе чувствал толкова жив. Все още не беше сигурен дали е заради аирлианската кръв в жилите, или се дължеше на присъствието на Некхбет. Всъщност, това не го интересуваше. Най-сетне, след хиляди години, онова, което си бяха обещали на платото Гиза, щеше да се изпълни.

Носферату протегна ръце сякаш да обгърне звездите в небето и земята около тях.

— Има толкова много неща, които искам да ти покажа. Неща, които дори не сме си представяли през онези години, когато живеехме в мрака.

Некхбет се засмя и вятърът отнесе смеха й надалеч.

— Ами, в такъв случай да вървим да ги видим.

Тя се затича и краката й едва докосваха пясъка.

Носферату отметна назад качулката, разкривайки черните си очи и бледата си кожа, проследи с поглед стройното й тяло, после се втурна след нея.

© 2003 Робърт Дохърти

© 2004 Юлиян Стойнов, превод от английски

Robert Doherty

Area 51: Nosferatu, 2003

Сканиране и разпознаване: rebu, 2007

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Публикация:

Издание: ИК „Бард“, 2004

ISBN: 954-585-544-4

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5450]

Последна редакция: 2008-03-09 11:20:46

ODESSA — организация на бивши есесовци. — Б.пр.

Така древните гърци са наричали Африка. — Б.ред.

Владетел на Влахия (1456–1476), истинската му фамилия е Дракул, известен е и като легендарния персонаж граф Дракула. Цепеш е прозвище и означава кол . Наречен е така заради нечуваната си жестокост в разправата с враговете си, които най-често набивал на кол. — Б.ред.