Стив Мартини - Класацията

Служителите бяха с различни униформи — от яркожълтите светлоотражателни комбинезони на наземния екипаж до белезникави панталони и ризи.

Ченгетата завардиха изходите на сервизните халета. Бяха само два, но през тях можеше да се влезе направо в главното фоайе, без да се минава през митницата и паспортния контрол. Отвътре вратите не се заключваха, а отвън бяха защитени с цифрови програматори. Джак обходи надлъж и шир товарителната служба, а Джес претърси сервизните халета. От Аби нямаше и следа.

Джак провери дори конвейера, изтеглящ багажа на по-горното ниво, където го чакаха пасажерите. Аби като нищо можеше да е скочила на лентата между куфарите. Но щеше да предизвика суматоха при появата си горе. Охраната щеше да я залови. Освен това оттам нямаше как да избегне митническия и паспортния контрол.

Той започна да оглежда по-големите кашони и сандъци, зад които тя можеше да се скрие.

Междувременно Джес и двама полицаи стигнаха до служебната съблекалня, където имаше неколцина служители. Претърсиха внимателно гардеробчетата, но нищо не откриха. Бяха закъснели с три минути.

В тропическата жега Аби се потеше под два пласта дрехи. По лицето й се стичаха вадички. Косата й бе прибрана под каска. Притича по стълбите и откри дамската тоалетна близо до билетните гишета. Освен едно момче с големи кестеняви очи никой не обърна внимание на жената в яркожълт работнически комбинезон.

Аби метна каската на закачалката в една кабинка, смъкна комбинезона и извади от единия му крачол платнената чанта, която бе напъхала там, за да мине незабелязано покрай ченгето на вратата. После приглади дрехите си и след минута се отправи към терминала.

Джак се отказа да я търси повече сред багажите. Ако тя беше в това хале, нямаше начин да излезе от него. Остави ченгетата да продължат претърсването и се отправи към един от изходите, следван по петите от Джес. Изкачиха се по стълбите към терминала. Джак се боеше, че вече им се е изплъзнала. Искаше да накара подкрепленията си да завардят и улицата. Мрежата се разширяваше и той изпадаше в паника.

На улицата Аби видя колона от таксита и се втурна напреко към тях. Шофьорите се бяха скупчили на пет-шест метра от първото такси и си приказваха. Не бързаха за никъде, макар че един от тях я огледа и й се ухили похотливо.

Тя му помаха, показвайки таксито, и той вдигна ръка, сякаш да каже „един момент“. Не си бяха свършили разговора.

Аби се озърташе през рамо, залепена за вратата на таксито. Не беше сигурна коя е колата на шофьора, който я забеляза. На него явно не му се откъсваше от колегите и продължаваше да ръкомаха, да се смее и да спори.

Джак се озова на улицата, на трийсетина метра от нея. Аби моментално го видя. Тя отвори вратата на първото такси, стар син феърлейн, хвърли се на задната седалка и затвори. Смъкна се на пода, като същевременно натисна бутона за заключване на вратата.

Не виждаше нищо, но чуваше шофьорите, които си говореха на испански. Единият глас стана по-силен и накрая шофьорът отвори и влезе в колата. Погледна през рамо и като не я видя, се извърна целия и протегна врат надолу.

— Какво ви е?

— Добре съм.

— Къде отиваме?

— В старата част, на пристанището — погледна го от убежището си Аби.

Шофьорът се обърна напред, сви рамене и таксито се отдели от бордюра.

Джак огледа такситата. Първото потегляше и той се затича след него. Опита се да го спре, но шофьорът не го видя. В следващия миг Аби се надигна от пода и погледна през задното стъкло. Очите им се срещнаха и Джак изкрещя името й.

Таксито се вля в движението и се насочи към магистралата.

— Петдесет долара отгоре, ако минем по туристическия маршрут — каза Аби. — През тесните улички и покрай Ел Кондадо. — Не смееше да му каже, че бяга. Можеше да спре и да я изгони. След като Джак я преследваше, тя не биваше да минава по магистралата. По-лесно щяха да се изплъзнат сред оживеното движение в центъра на града.

Шофьорът я погледна изумено в огледалото за обратно виждане. Явно я помисли за побъркана.

— И по-бързо. — Противоречието между избора на маршрута и желанието да бързат не смущаваше Аби. Тя току се извръщаше назад. След миг пусна на предната седалка двайсет долара за стимул.

Когато Джак помаха за такси, колата на Аби вече не се виждаше. Джес притича до него.

— Питай онези шофьори за номера на таксито.

Джес хукна към тях, а Джак седна отпред при шофьора.

— На магистралата, бързо!

Джак заизмъква банкноти по пет и десет долара и викна на шофьора да натисне здраво педала. Хвърляше парите между двете седалки за по-голямо ускорение. Той плаща глобите. Стрелката на скоростомера мина стоте още на излизане от паркинга, но на магистралата попаднаха в задръстване.