Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата

Когато шумът най-после утихна — а за това бяха нужни няколко минути, понеже Помпей беше застанал с коня си, уловен за юздата, в самия център на празното пространство поред храма на Кастор и любезно се покланяше на всички посоки, — цензорите прибраха свитъците със списъците и царствено се облегнаха на столовете си. Помпей се оттегли, а останалите петнайсет центурии преминаха с бавен тръс покрай Клодиан и Гелий.

— Чудно зрелище, няма що! — ядосваше се Крас, чийто държавен кон беше наследен от големия му син Публий, вече двайсетгодишен. Двамата с Цезар бяха наблюдавали парада от лоджията на Красовата къща — някогашния дом на Марк Ливий Друз, който беше обърнат точно към форума. — Това е фарс!

— Затова пък добре организиран, Крас! Трябва да поставиш висока оценка на Помпей за изобретателност и отношение към народа. Игрите ще бъдат още по-голямо събитие.

— Шестнайсет кампании! И с изключение на тези, в които бил кадет, все под негово командване! Е, да, в продължение на осем дни, след като баща му умря при обсадата на Рим, момченцето командваше армията му — нали трябваше да я върне обратно в Пицен… А в Италия генерал беше Сула, а после и Метел Пий. А срещу Лепид и Брут — Катул. И най-накрая, ти какво ще кажеш за последната му „кампания“, дето бил заловил бунтовниците на Спартак! Боговете са ни свидетели, Цезаре, ако почнем всички да тълкуваме военните си заслуги по подобен начин, то всеки римлянин трябва да е генерал!

— Е, ако това ти служи за утеха, Катул и Метел Пий навярно говорят същото в момента — рече Цезар, който също се беше засегнал от наглостта на Помпей. — Ти какво очакваш от едно провинциално парвеню?

— Надавам се планът с безплатното жито да проработи!

— Ще проработи, Марк Крас, обещавам, че ще проработи.

Помпей се върна у дома си в Карина, обзет от небивал възторг. Но бързо загуби доброто си настроение. Още на другата сутрин глашатаите на Крас обявиха, че на празника на Непобедимия Херкулес консулът Марк Лициний Крас щял да дари една десета от цялото си имущество на божеството, че щяло да има пиршество на десет хиляди маси, но че голямата част от дарението щяло да бъде използвано за раздаването на безплатно жито на римските граждани — по пет модия на човек за септември, октомври и ноември отделно.

— Как смее! — Помпей се задушаваше от възмущение. При него беше Филип, който специално бе дошъл да го поздрави за забележителния парад предния ден… И да види как Великият щеше да приеме новината за хода на Крас.

— Постъпил е доста хитро — започна внимателно Филип. — Най-вече за това, защото, римлянинът много бързо преценява кое колко струва. Игрите са нещо твърде абстрактно, а и се организират от малко хора, затова народът не знае истинската им цена. Но храна всеки си купува. Римлянинът знае цената на всеки продукт на пазара — от тибърския костур до солената цаца. Дори да нямат пари за цаца, пак ще попитат колко струва. Всеки ще успее да пресметне колко е платил Крас за житото, да не говорим какво количество е нужно да се изхрани цял Рим. Ще има да слушаме тракането на сметалата.

— Това, което всъщност искаш да кажеш, е, че всеки римлянин ще знае, че Крас е похарчил повече пари от мен! — възкликна Помпей.

— Страхувам се, че е точно така.

— Тогава аз ще пратя свои хора да разпространяват слухове колко са ми стрували игрите. — Той присви очи и изпитателно изгледа Филип. — Колко пари ще му струва всичко това на Крас? Имаш ли представа?

— Около хиляда таланта.

— Крас? Хиляда таланта?

— Нещо такова.

— Но той е най-големият скъперник на земята!

— Не и тази година, Велики. Твоята щедрост и вкус към показността явно са подразнили нашия бик и той е почнал да боцка с двата рога.

— Ами аз какво да правя?

— Няма какво друго, освен да организираш наистина запомнящи се игри.

— Ти нещо криеш от мен, Филипе.

Дебелите бузи на стареца потръпнаха. Той се поколеба, накрая въздъхна и вдигна рамене.

— Така или иначе ще го чуеш от устата на враговете си. Безплатното жито ще наклони везните в полза на Крас.

— Какво имаш предвид? Че ще го обикнат, защото храни гладния народ? Но народът не е никак гладен тази година!

— Крас ще раздаде общо по петнайсет модия жито на всеки римски гражданин. Преброй само! Това са по две половинкилограмови хлебчета на човек в продължение на деветдесет дни. Повечето от тези деветдесет дни ще бъдат, след като ти вече си закрил игрите. Всички ще забравят какво си сторил за тях. Докато до самия край на ноември всеки римлянин ще получава по самунче хляб и ще благодари на боговете, задето го има Марк Лициний Крас на този свят! Той печели играта, Велики! — заключи Филип.