Карл Май: Сатана и Юда

— Някога самият аз бях бедно момче. Вярно, аз не намерих обява, която да ми помогне да си стъпя на краката, но мен ме намериха, и затова сега моето най-голямо щастие е самият аз да намирам такива деца.

Горе в едно планинско селце се издига висока постройка, украсена със стройна куличка и заобиколена от добре поддържана градина. По времето, когато я зърнах за пръв път, бях поканен от нейната собственичка да разгледам къщата, за да се запозная с обзавеждането и нейните обитатели. Дотогава нищо не знаех за нея, защото дълго време се бях губил по чужди земи, а изпращаните ми писма не бяха стигали до мен.

Как се удивих само, когато съзрях великолепната сграда! Над високата и широка порта с големи златни букви се четеше: «Дом за изоставени». В преддверието позвъних. Появи се една възрастна, чисто облечена добродушна женица и ме попита дали искам да говоря с госпожа Вернер, като ме помоли да й кажа името си. Когато се представих, тя плесна с ръце и извика:

— Сигурно сте добрият господин Шетърхенд, за когото нашата мила госпожа Вернер толкова често ни чете какви ли не неща! О, вие трябва добре да опознаете нашия дом! И аз самата бях някога такова «изоставено» същество.

Тя ме заведе в семпло обзаведена стая, където седеше една също така семпло облечена дама. Това беше тя, някогашната певица и настояща милионерка, а същевременно и ангела-хранител на вдовиците и сираците.

— Най-сетне, най-сетне веднъж да дойдете и вие! — каза тя и като се усмихна през сълзите на тиха радост, ми подаде за поздрав и двете си ръце. — Преди всичко на вас исках да покажа моето малко царство, създадено със собствени сили.

— Дойдох с радост, защото ще видя Спасителя — отвърнах й дълбоко трогнат.

— Спасителя ли?… Какво имате предвид?

— Нима Христос не каза: «Който приеме някого в Мое име, той приема самия Мен!» Тук е свято място, госпожо Вернер. Бих искал да си събуя обувките като Мойсей, когато е видял Господа в огън. След дълго лутане вие сте намерили истинското огнище, истинския дом и го споделяте с изоставените. И тъкмо затова ви обичам, Марта! Моля ви, покажете ми го и на мен!

— «Дом за изоставени!» Колко хубаво и успокояващо звучат тези думи! Драги читателю, и аз, и ти ще се причислим някога към изоставените, когато всичко, което притежаваме, изчезне от погледа на гаснещите ни очи. Тогава пред нас ще се отворят портите на онзи дом, за който Спасителят казва: «В дома на Отца Ми има много обиталища и Аз отивам там да ви приготвя място!»

© 1996 Веселин Радков, превод от немски

Karl May

Satan und Ischariot, 1896–1897

Източник: http://bezmonitor.com, Spellcheck: Victor

1893–1896

Originaltitel der Gesammelten Werke:

Satan und Ischariot (Bd. 22)

Превел от немски Веселин Радков

Издателство «Отечество», том 20, София, 1996

Свалено от «Моята библиотека» http://www.chitanka.info/lib/text/1852

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:52

Удивително изискан Б. пр.

Огненият крак — Б. пр.

Март Б. пр.

Палач — Б. нем. изд.

Тънка, слаба бира — Б. нем. изд.

Кутия — Б. пр.

Виж т.1 от Събраните съчинения на автора «През пустинята» Б. пр.

Силния вятър — Б. нем. изд.

Бялата скала — Б. нем. изд.

Една немска или пруска миля е равна на 7,352 м — Б. пр.

Възклицание, изразяващо радостна изненада — Б. пр.

Мрачната долина. — Б. нем. изд.

Траперски израз, означаващ осигурявам месо чрез лов Б. пр.

Сбогом, на добър час! — Б. пр.

Относително малки селища, разположени близо едно до друго, недалеч от Золинген Б. пр.

Родоначалница на Давидовия род — Б. пр.