Сара Шепард: Опасни тайни

Теър рязко извърна глава към нея и се взря в очите й.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Всъщност научих нещо доста шантаво. — Ема отпи голяма глътка от чая си с лед. — Баща ми всъщност е биологичният ми дядо. Жената, с която е бил онази нощ, е родната ми майка. Неговата дъщеря.

Теър се ококори. За секунда изглеждаше така, сякаш не вярваше на нито една нейна дума. Или може би се притесняваше, че това е поредният номер.

— Сериозно говоря — рече настоятелно Ема. — Двамата имали среща, а ние сме ги изненадали.

Теър я гледаше изумено.

— Искаш да кажеш, че истинската ти майка е била в града и не е направила опит да те види?

Сълзи от болка опариха очите на Ема. Толкова пъти си беше представяла как Беки се връща в живота й, намира я, взима я в прегръдките си и й казва, че всичко ще бъде наред. Но след това си спомни за бележката, която майка й беше оставила в закусвалнята. Тя не искаше да има нищо общо с децата си — не беше останала в заведението да я изчака. „Нямам какво да ти дам.“

— Тя просто ме е оставила и повече не се върнала за мен — избъбри Ема, мислейки си за онзи ужасен ден, когато Беки я беше изоставила в дома на съседката. — И все още не иска да ме види. — Една сълза се търкулна по бузата й.

Теър се наведе напред и я прегърна.

— О, Сътън.

— Няма нищо — рече тя и избърса сълзите, които мокреха бузите й.

— Лоръл знае ли за това? — попита тихо той.

Ема поклати глава.

— Не. И мама също не знае какво се е случило. — Стомахът й внезапно се сви. — Не можеш да кажеш на Лоръл! Трябва да ми обещаеш, че ще си мълчиш!

— Сътън — рече тихо той. — Знаеш много добре, че можеш да ми вярваш. — Той впери поглед в нея. — Но какво означава това? Кой ме е блъснал с колата?

— Не знам — промърмори Ема. — Сигурен ли си, че зад волана е седял мъж?

Теър присви замислено очи.

— Май не съм много сигурен — отвърна бавно той.

— Просто предположих, че е баща ти, защото той тичаше след нас. Всичко се случи толкова бързо. Мисля, че беше човек с тъмна коса, но така и не можах да видя лицето му.

Ема потрепери. Дали беше просто някой крадец… или беше някой, който бе свързан със случая?

В този момент се чу силно боботене на двигател и Ема рязко вдигна глава. Една ръждясала кафява кола влезе бавно в комплекса. Пред всеки магазин тя спираше и веднага тръгваше. Теър се намръщи и леко се надигна от мястото си.

— Да не би да търси някого?

В момента, в който колата премина покрай кафенето, Ема също се наведе напред. Една жена ги гледаше над таблото. Устните й бяха свити, очите широко отворени и лицето й имаше зловещо изражение. То беше злобно и заплашително, диво и гневно. Тогава Ема разпозна очите, познатия нос и високите скули.

— О, Господи! — прошепнахме двете в унисон.

Това беше Беки.

Времето сякаш застина, когато колата на Беки бавно премина през паркинга. Аз се взирах в хлътналите й очи, в свитите устни, опитвах се да открия в нея нещо от мен, но всичко, което виждах, бе една неуравновесена жена. Проблемна жена. Конфликтна личност.

С много тайни.

Внезапно Беки натисна толкова рязко педала на газта, че гумите изсвистяха пронизително. В главата ми прещрака нещо. Появи се онзи спомен, в който баба и татко разговаряха, а аз подслушвах от стълбището. Спомних си думите им. Двамата шепнеха, но аз със сигурност успях да чуя баба да казва: „Тя е психически неуравновесена“ и „Склонна е към насилие.“ Баща ми изглеждаше обезсърчен, когато каза „Трябва да й помогнем, преди да е станало късно.“ Дали в нощта, когато умрях, пътищата ни се бяха пресекли? Защото ако тя бе психически неуравновесена, както очевидно смятаха те, кой знае как би реагирала, щом ме види.

Опитах се да си спомня какво се беше случило в остатъка от нощта, в която умрях; всичко след момента, когато се бях разкрещяла на баща ми и бях побягнала, изпълнена с гняв. Но в главата ми имаше просто една огромна, зейнала дупка. И въпреки това знаех, че там има нещо. Нещо, което щеше да ме изплаши до смърт. Нещо, което щеше да разбие и моето сърце, и сърцето на Ема.

Защото единственото нещо, което беше по-ужасно от мисълта, че осиновителят ми ме е убил и е заплашил Ема, бе това да беше сторила истинската ни майка.