Джоджо Мойс: Аз преди теб

Не ти давам парите, защото искам да се чувстваш тъжна или да си ми задължена, или да си мислиш, че е някакъв вид напомняне за мен.

Давам ти ги, защото не е останало почти нищо, което да ме прави щастлив, но ти въпреки това успяваш.

Съзнавам, че нашето познанство ти е причинило болка и страдания, и се надявам един ден — когато няма да си толкова сърдита и разстроена — не само да осъзнаеш, че постъпих правилно, но и това да ти помогне да имаш наистина добър живот, по-хубав, отколкото ако не ме беше срещнала.

За известно време ще се чувстваш неудобно в новия си свят. Винаги е странно, когато те изтръгват от навиците ти. Но се надявам да се чувстваш и малко въодушевена. Лицето ти, когато се върна от гмуркането онзи път, ми каза всичко; в теб има глад, Кларк. Неустрашимост. Просто си я заровила дълбоко, както правят повечето хора.

Не ти казвам да скачаш от високи сгради или да плуваш с китове, или нещо подобно (макар че тайничко бих се радвал, ако го направиш), а да живееш смело. Приемай предизвикателствата. Носи гордо чорапогащника на райета. Ако все пак решиш да се събереш с някой смешник, първо се увери, че някъде си скътала нещо от това. Да знаеш, че пред теб все още има възможности, е вид лукс. Да знам, че съм ти ги предоставил, за мен е вид облекчение.

Е, това е. Ти спечели сърцето ми, Кларк. Направи го от първия ден, когато влезе вкъщи, с твоите абсурдни дрехи, недодяланите ти шеги и пълната ти неспособност да криеш мислите си. Ти промени живота ми много повече, отколкото тези пари ще променят твоя.

Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш. Просто живей добре.

Просто живей.

С обич — Уил“

Една сълза капна върху масата пред мен. Обърсах бузата си с длан и оставих писмото. Минаха няколко минути, преди да започна да виждам ясно.

— Още кафе? — попита сервитьорът, който отново се беше появил пред мен.

Примигнах. Беше по-млад, отколкото си мислех, и бе изоставил леката си надменност. Може би парижките сервитьори бяха обучени да се държат мило с разплакани жени.

— Може би… коняк? — Хвърли поглед към писмото и се усмихна с нещо като разбиране.

— Не — отвърнах и се усмихнах в отговор. — Благодаря ви. Аз… имам да свърша някои неща.

Платих сметката и прибрах внимателно писмото в джоба си.

А после станах от стола, метнах чантата си на рамо и поех по улицата към парфюмерията и целия Париж отвъд нея.

Парализа и на четирите крайника. — Б.р.

Сос, приготвен на основата на месен бульон с вино, масло и подправки. — Б.р.

Детектив в инвалидна количка от популярен американски сериал. — Б.пр.

Прочут ски курорт във Френските Алпи. — Б.пр.

Създания от ирландския фолклор, изобразявани като джуджета в зелени дрехи. — Б.р.

Популярен роман от Нанси Митфорд (1904–1973 г.). — Б.пр.

Ветровит хълм (англ.). — Б.р.

Фолклорен танц от Северна Англия, изпълняван от костюмирани мъже. — Б.р.

Ябълково вино. — Б.р.

Персонаж от пиесата „Пигмалион“ на Бърнард Шоу. — Б.р.

Букв. зрителна измама (фр.); арт техника, създаваща илюзия за триизмерно изображение. — Б.р.

Известна марка тютюн за цигари. — Б.пр.

Игрален филм, режисиран от Алфред Хичкок (1954 г.). — Б.р.

Медицински рехабилитатор, който работи по назначение на лекар — специалист по физикална медицина, и участва в разработването на рехабилитационната програма, като я изпълнява творчески, с цел пациентът да придобие необходимите му умения, за да се справя сам в ежедневието. — Б.р.

Английска медицинска сестра (1820–1910 г.), поставила началото на професионалните сестрински грижи. — Б.пр.

Селище в Бъкингамшър, Англия, където за пръв път се провеждат игри за хора с увреждания, вдъхновили организирането на параолимпийските игри. — Б.р.

Увеселителен парк в Испания. — Б.р.