Кийра Кас: Наследницата

Не толкова отдавна и той се е намирал в моето положение, не толкова отдавна лицето на мама е било едно от многото в света му. И въпреки това, независимо от всички спънки и неумолимия ход на времето, все още бяха силно влюбени един в друг.

Личеше си по всичко – от общата им стая до загрижеността, която изпитваха един към друг, както и по това, че дори след дългогодишен брак не спираха да флиртуват един с друг.

Ако преди месец някой ми беше казал, че е възможно и аз да пожелая такава съдба, щях да врътна скептично очи и да си тръгна. Сега обаче? Е, вече не ми се струваше толкова абсурдно. Не очаквах да намеря любов като тази между родителите ми или между Арън и Камил. Но… може би щях да намеря поне някаква . Може би един ден щях да имам до себе си човек, който би ме целунал, дори да имам хрема, и би разтрил раменете ми след дълъг работен ден. Може би имаше шанс да открия момче, което не ме плашеше толкова и събуждаше у мен желанието да го пропусна през защитната си стена. Е, за момента това май беше твърде амбициозна цел.

При всички случаи обаче не можех да забавя темпото точно сега. Знаех, че за мое добро и за доброто на семейството ми трябваше да доведа Избора докрай.

И то с халка на пръста си.

Специални благодарности на:

Теб, задето си страхотен човек, но най-вече защото прочете четвърта книга, при положение че очакваше третата да е последна.

Калауей, за всичко, но главно задето миеше чинии и решаваше задачи по математика вместо мен.

Гуидън и Зузу, защото са най-сладките хлапета, но най-вече защото редовно ме гушкат, когато имам тежък ден.

Мама, татко, Джоуди, за постоянното насърчение, но основно защото са смахнати като мен.

Мими, Папа, Крис, за всичката подкрепа, но главно задето гледат децата през коледната ваканция, за да си отспя.

Елана, защото е невероятен агент, но преди всичко защото съм сигурна, че ако някой забие пай в лицето ми, тя ще му скочи на врата.

Ерика, защото е безкрайно талантлива редакторка, но предимно защото ми позволява да ѝ звъня около осемнайсет пъти седмично, без да се оплаква.

Оливия, Кристина, Кара, Стефани, Ерин, Алисън, Джон и още купища други хора от „Харпър Тийн“, защото са чудни хора, но главно защото улесняват живота ми, макар и да се виждаме от дъжд на вятър.

Бог, защото е бог, но най-вече защото е създал свят, в който съществуват котета с папийонки.

И на всички, които съм пропуснала – несъмнено са доста, – защото по принцип съм разсеяна, но главно защото съм толкова уморена, че направо пиша със затворени очи.

Обичам ви всичките!