Робърт Блох - Психо

Сам се поколеба, но Лайла довърши изречението.

— Докато се е появила Мери. Тогава се е случило нещо и той я е убил.

— Майката я е убила — уточни Сам. — Норма е убила сестра ти. Сега е невъзможно да се установи точно ситуацията, но доктор Стайнър е сигурен, че когато настъпва криза Норма става доминиращата личност. Вероятно Бейтс е почнал да пие, след това личността му е попаднала в затъмнение, а се е появила тя . Разбира се, по време на затъмнението той е облякъл дрехите на майка си. След това е скрил нейния образ, защото за съзнанието му тя е била истинският убиец и е трябвало да бъде защитена.

— Тогава Стайнър е напълно сигурен, че той не е нормален?

— Психопат — това е думата, която използва той. Да, страхувам се, че е така. Той смята да препоръча Бейтс да бъде настанен в държавната болница, вероятно до края на живота му.

— Това означава ли, че няма да има съдебен процес?

— Точно това трябваше да кажа. Не, няма да има никакъв съдебен процес. — Сам въздъхна тежко. — Съжалявам. Предполагам, че не ти…

— Радвам се — бавно отговори Лайла. — Така е по-добре. Странно е, как понякога нещата се объркват в живота. Никой от нас не допускаше истината, един след друг ние грешахме докато не почнахме да постъпваме правилно, но поради погрешни мотиви и сега аз не мога дори да мразя Бейтс за това, което той направи. Той трябва да е страдал повече отколкото всеки един от нас. Дори в известен смисъл почти го разбирам. Всички ние не сме чак толкова нормални, колкото бихме искали да изглеждаме.

Сам стана и тя го изпрати до вратата.

— Както и да е, но всичко свърши и аз ще се опитам да го забравя. Просто да забравя цялата тази история.

— Цялата ли? — промърмори Сам. Той не я гледаше в очите.

И това беше краят.

Или почти краят.

Истинският край настъпи спокойно.

Той настъпи в малката стая с решетки на прозорците, където гласовете мърмореха и се смесваха отдавна — гласовете на мъжа, на жената, на детето.

Гласовете бяха избухнали, но след това, като по чудо настъпи сливането.

Сега вече имаше само един глас. И това бе правилно, тъй като в стаята имаше само една личност. Винаги бе имало една и само една личност.

Сега тя го знаеше.

Знаеше го и беше доволна.

Беше много по-добре по този начин, да бъдеш напълно и изцяло осведомен за себе си, наистина осведомен. Да бъдеш сияйно силен, сияйно уверен, сияйно сигурен.

Тя можеше да гледа на миналото сякаш то беше само лош сън, и точно това представляваше то — един лош сън, населен с илюзии.

В лошия сън имаше едно лошо момче, което бе убило нейния любовник и се бе опитало да я отрови. Някъде в съня имаше задушаване и невъзможност да си поемеш дъх, и раздиране на гърлото, и лица, които стават сини. Някъде в съня имаше нощно гробище и разкопаване, и очакване, и разцепване на капак на ковчег, и след това миг на откритие, миг на облещване към това, което лежеше вътре. Но това, което лежеше вътре, не бе наистина мъртво. Вече не. Вместо него бе мъртво лошото момче, и така щеше да бъде занапред.

В лошия сън имаше още един лош мъж, и той също беше убиец, заничаше през стената, пиеше, четеше мръсни книги, и вярваше във всевъзможни безсмислици. Но най-лошото беше, че той бе виновен за смъртта на две невинни души — младо момиче с красиви гърди и мъж със сива шапка „Стетсън“. Тя знаеше всичко, разбира се, и затова можеше да си припомня подробностите. Защото по това време тя беше там. Но всичко, което бе направила, бе да гледа.

Лошият мъж всъщност бе извършил убийствата, а след това се бе опитал да я обвини за тях.

Майка ми ги уби. Ето какво бе казал той, но това бе лъжа.

Как би могла тя да ги убие, щом като бе гледала, щом като не можеше дори да мръдне, защото трябваше да се преструва, че е чучело, напълно безвредно чучело, което не може да нарани никого, нито да бъде наранено, а просто съществуваше вечно?

Тя знаеше, че никой няма да повярва на лошия мъж, а и той вече бе мъртъв. И двамата бяха мъртви — лошото момче и лошия мъж, или казано по друг начин — те бяха само част от съня. А сънят вече си беше отишъл завинаги.

Единствено тя бе останала и тя бе истинска.

Да бъдеш единствена и да знаеш, че си истинска — това значи да бъдеш нормална, нали?

Но за всеки случай, може би е най-добре да продължава да се преструва на чучело. Да не се движи. Никога да не се движи. Просто да седи в малката стая завинаги и винаги.

Ако седи тук, без да се мърда, те няма да я накажат.