Робърт Блох - Психо

В най-горното имаше вратовръзки и носни кърпички, повечето изпоцапани. Връзките бяха широки и старомодни. В една кутия, която явно никога не бе изваждана, Лайла откри игла за вратовръзка и два чифта копчета за ръкавели. Второто чекмедже бе пълно с ризи, а третото — с чорапи и бельо. В най-долното имаше някакви безформени одежди, в които — невероятно — тя накрая разпозна нощници. Може би използваше дори нощна шапчица. Наистина, цялата къща напомняше за музей.

Странно бе, че не попадаше на лични вещи сувенири — документи, писма, снимки. Може би си ги пазеше долу в рецепцията. Да, това бе твърде вероятно.

Лайла се вгледа в снимки по стената. Бяха две. На едната малко момче, яхнало пони, а на другата същото дете беше снимано пред провинциално училище, обкръжено от още пет деца, всичките момичета. На Лайла й трябваше време, за да разпознае Норман Бейтс като дете. Явно тогава е бил доста слабичък.

Оставаше само дрешника и двете широки етажерки в ъгъла. Тя бързо се отправи към дрешника. На закачалката висяха два костюма, едно сако и едно палто, както и някакви стари панталони, покрити с петна. Два чифта обувки и едни пантофи на пода изчерпваха съдържанието на дрешника.

А сега етажерките.

Неочакваното и смущаващо съдържание на библиотеката стъписа и озадачи Лайла. „Нов модел на вселената“, „Пространството на съзнанието“, „Култът към вещици в Западна Европа“, „Измерение и битие“. Това не бяха книги на малко момче и безспорно бяха неуместни за дома на провинциален съдържател на мотел. Тя бързо огледа лавиците. Психология на анормалното, окултизъм, теософия, преводи на „La Bas“, „Жустин“ 5 5 Жустин — роман от маркиз дьо Сад (1740–1814). . А на най-долния рафт — неописуемо разнообразие от томове без надписи по евтините корици. Илюстрацията, на която тя случайно попадна в един тях, бе почти патологична порнография.

Тя бързо върна тома на мястото му и се изправи. След това обаче първоначалния прилив на отвращение отстъпи пред някаква нова и по-силна реакция. Тук имаше нещо, не можеше да няма. Това, което тя не можеше да прочете в баналното, скучно и пълно лице на Норман Бейтс, се разкриваше ясно в неговата библиотека.

Със свъсени вежди тя се оттегли в антрето. Дъждът шибаше по покрива и една гръмотевица изтрещя, когато Лайла отвори тъмната врата на третата стая. За момент се спря на прага и заопипва с поглед мрака, вдишвайки тежкия застоял аромат на парфюм, примесен с някакъв друг мирис. Но какъв бе той.

Тя натисна ключа на осветлението до вратата и ахна. Без съмнение това бе спалнята, която гледаше към мотела. Шерифът бе споменал, че Бейтс я запазил непроменена след смъртта на майка си. И все пак Лайла се оказа неподготвена за това, което бе пред очите й.

Младата жена не бе подготвена да се пренесе телом в друга епоха. А сега се бе оказала там, в света, такъв, какъв го е бил много преди тя да се роди.

Защото декорът на тази стая е бил демодиран много години преди да умре майката на Бейтс. Лайла смяташе, че подобна обстановка не съществува от петдесет години. Стая от времето на позлатените часовници върху бронзови поставки, статуетки от дрезденски порцелан, ароматизирани игленици, турско-червени килими, завеси с ресни, легла с балдахини и изрисувани табли; стаи с люлеещи се столове, бродирани на ръка кувертюри за легла, тапицирани столове с покривчици в горната част на високите облегалки.

И всичко това беше живо.

Това бе причината Лайла да загуби ориентацията си за пространство и време. На долния етаж имаше останки от миналото, опустошени от разложението, горе също бе оръфано и занемарено. Но в тази стая всичко бе подредено, еднородно и съгласувано; жизнено, функциониращо изцяло в себе си. Блестеше от чистота — нямаше нито следа от прах, а редът беше безупречен. А и, независимо от тежкия аромат, човек нямаше чувство, че се намира в музей или изложба. Стаята наистина изглеждаше жива, подобно на всяко отдавна и дълго обитавано помещение. Мебелирана преди повече от петдесет години, недокосвана и необитавана от смъртта на обитателите преди двадесет години, тя продължаваше да бъде стая на жив човек. Стая, в която едва вчера бе имало жена, която е поглеждала през прозореца…

Не съществуват призраци , си каза Лайла и отново сбърчи вежди при мисълта, че изпитваше нужда да си припомня подобни банални истини. И въпреки всичко тук, в тази стая тя можеше да усети живото присъствие.

Насочи се към дрешника. Палта и рокли продължаваха да висят, спретнато подредени, въпреки че някои от дрехите бяха поизмачкани и разтеглени поради това, че отдавна не са били гладени. Погледът й откри къси поли от преди четвърт век, на горната полица забеляза наредени шапки с изкуствени цветя, кърпи за глава, няколко шала от този тип, който използват възрастните жени в провинцията. В дъното имаше празна ниша, предназначена вероятно за куфари. И нищо повече.