Стивен Кинг - Извисяване

— Победата в маратона свърши работа, нали?

— Снимките , които излязоха във вестника, свършиха работа. А без теб снимките щяха да са: „просто някаква лесбийка печели маратон, чудо голямо“.

— Прекалено строга си към себе си.

Тя поклати глава и се усмихна:

— Не мисля. Приготви се, голямо момче, идвам за голяма прегръдка.

Тя направи крачка напред. Скот се дръпна, като изпъна ръце напред и разпери длани. Лицето ѝ помръкна.

— Не е заради теб — каза той. — Повярвай ми, нищо не би ме зарадвало повече от прегръдка. И двамата го заслужаваме. Но може би не е безопасно.

Миси стоеше на вратата на кухнята, като държеше винените чаши със столчетата между пръстите си.

— Какво има, Скот? Да не би нещо с теб да не е наред?

Той се усмихна:

— Може да се каже.

Доктор Боб също влезе.

— Ще им кажеш ли? — попита той.

— Да — отговори Скот. — В хола.

Разказа им всичко. Облекчението беше огромно. Майра изглеждаше леко озадачена, сякаш не беше разбрала съвсем, но Миси гледаше смаяно.

— Не е възможно. Човешкото тяло се променя при сваляне на килограми, това е доказан факт.

Скот се поколеба, после отиде до дивана, където бяха седнали двете с Дирдри.

— Дай ръка. Само за секунда.

Тя протегна ръка. „Толкова малко едва ли ще навреди“ — помисли си той и се надяваше, че е прав. Нали беше вдигнал Дирдри на крака, когато бе паднала, и с нея всичко беше наред.

Хвана ръката на Миси и я дръпна. Тя се изстреля от дивана. Косата ѝ се развя, очите ѝ се ококориха. Той я хвана, за да я спре да не се блъсне в него, вдигна я, остави я обратно на дивана и се отдръпна. Когато ръцете му се отделиха от нея, тя сви колене и теглото се завърна в тялото ѝ. Миси се изправи и се втренчи в него с широко отворени от удивление очи.

— Ти… аз… Исусе!

— Как беше? — попита доктор Боб. Беше се навел напред, както седеше на стола, и гледаше с грейнали очи. — Кажи!

— Беше… ами… не мога да определя.

— Пробвай — настоя той.

— Беше малко като на влакче в увеселителен парк, когато се издига до най-високата точка и започва да се спуска. Стомахът ми се качи в гърлото… — Тя се засмя с треперещ глас, все още загледана в Скот. — Всичко се качи нагоре!

— Пробвах това с Бил — каза Скот, като кимна към котарака, изтегнал се върху тухлената камина. — Направо полудя. Издра ръката ми в паниката да скочи обратно на земята, а Бил никога не драска.

— Всичко ли, което хванеш, става безтегловно? — попита Дирдри. — Истина ли е?

Скот се замисли за момент. Мислеше за това често и понякога му се струваше, че случващото се с него не е куриозен феномен, а нещо като микроб или вирус.

— Живите същества нямат тегло. Поне за тях , но…

— Имат тегло за теб.

— Да.

— А другите неща? Неодушевените предмети?

— Когато ги държа… или ги нося… не. — Той сви рамене. — Никакво тегло.

— Как е възможно? — попита Майра. — Как е възможно да бъде? — Погледна съпруга си. — Знаеш ли?

Той поклати глава:

— Доколкото ми е известно, никога не е имало подобен случай.

— Как започна? — попита Дирдри. — Какво го причинява?

— Нямам представа. Дори не знам кога започна, защото нямах навик да следя теглото си и когато забелязах, процесът беше напреднал.

— В кухнята каза, че не е безопасно.

— Казах, че може да не е безопасно. Не знам със сигурност, но такава внезапна безтегловност може да прецака сърцето… кръвното налягане… мозъка… де да знам?

— Астронавтите са в безтегловност — изтъкна Миси. — Или почти. Предполагам, че тези, които са на орбита около Земята, все още са подложени на някакво гравитационно привличане. И онези, които са ходили на Луната, също.

— Не е само това, нали? — попита Дирдри. — Страхуваш се, че може да е заразно.

Скот кимна:

— Хрумна ми такава идея.

Настъпи кратко мълчание, докато всички се опитваха да осмислят непонятното. После Миси каза:

— Трябва да отидеш в болница! Трябва да те изследват! Нека лекарите, които… които разбират от такива неща…

Замълча, когато си даде сметка, че очевидно нямаше лекари, които разбират от такива неща.

— Може да намерят начин да обърнат процеса — продължи след малко. Погледна Елис: — Ти си лекар. Кажи му!

— Казвах му — отговори доктор Боб. — Много пъти. Скот отказва. Първо мислех, че греши — че го прави от инат — но после промених мнението си. Силно се съмнявам, че това явление може да бъде научно изследвано. Може да спре от само себе си… дори да се обърне… но мисля, че и най-добрите лекари на света няма да го разберат, камо ли да му повлияят по един или друг начин, положително или отрицателно.