Илса Бик - Сенки

- Защото си организирал засадата?

- Да. — Погледът му се спря на лицето ѝ. — Мели ме предупреди да не предприемам нищо глупаво, но аз не я послушах.

- Коя е Мели?

- Жената, която ни събра всички заедно. Нещо като майката от филмите за Терминатора, нали се сещаш? Само че Мели приличаше повече на баба.

- Научила ви е да се биете? — Даниел кимна и тя попита: — А откъде взехте всички тези оръжия?

- О, пълно е с такива. — Гласът на Даниел бе едва доловим като вкуса на стара дъвка. — Можеш да намериш почти всичко, каквото ти хрумне. Добрахме се дори до няколко гранатомета.

Алекс си спомни за узитата и за онова дете от шайката на Леопарда, което носеше патрондаш. Сякаш отиваше на война.

- Къде е сега Мели? Мъртва ли е?

- Не. — Даниел завъртя глава на възглавницата. — Изчезна.

- Но защо би заминала?

- Каза, че е изгубила няколко деца, преди да се присъединим към нея, недалеч от Хърли.

- Къде е това?

- Уисконсин. На границата. Тревожеше се заради ловците на глави.

- Ловци ли? — Да отвличаш деца и да ги използваш на бартер, звучеше ужасяващо логично. Харлан гледаше на Пощадените като на купон за храна и това беше преди няколко месеца. За Рул Пощадените, особено момичетата, бяха от огромно значение. — За кого работят?

- Не е ясно. Носят се най-различни слухове, но не знам на какво да вярвам. Някои казват, че са военните… тоест… армията. А едно момиче, Сандра, смята, че се опитвали да разберат защо ние не се променяме. С други думи, става дума за експерименти.

Стомахът ѝ се сви. Изведнъж ѝ хрумна, че въпреки всичките си проблеми Рул не е било чак толкова лошо място. В селото със сигурност беше по-безопасно, отколкото навън, а и Променените се оказваха само един от многото врагове.

„Но какво ми става? Лена имаше право. Съветът искаше от нас само да правим бебета. За тях също бяхме разменна монета — нещо, което да използват.“

- Значи, получават награда срещу децата, които предават? — попита тя.

- Ъхъм. Аз бях най-големият и затова Мели ми възложи да отговарям за останалите. Каза ми да ги заведа в един лагер, където сме щели да бъдем в безопасност.

А Мели откъде ще знае всичко това, запита се Алекс. Идеята за старица, която приютява децата и ги води на сигурно място, я накара да се замисли. Какво я правеше по-достойна за доверие от всеки друг възрастен човек? Може би щеше да е най-добре да остави тези въпроси за по-кьсно. Даниел нямаше полза от нейните догадки, а на нея ѝ трябваше информация.

- Лагер ли? Къде? Какъв лагер?

- С други деца, в Мичиган, само че доста по на юг от мястото, където си… където сме сега. — Даниел повдигна замислено Вежди. — На около една седмица път. Пеша.

Други деца. Шарън бе споменала за групи деца, сражаващи се с Променените. Значи, всички се събираха заедно? А щом лагерът се намира на юг, значи, са се придвижили на север, само че колко на север?

- А къде точно се намираме сега? Тоест, има ли някакви градове наблизо? Защото накрая съвсем изгубих ориентация. Не сме спирали от… — Замисли се за резката, която бе направила тази сутрин. — Осем дни. Девет с днешния. Сега трябва да е неделя, малко след полунощ. Мисля, че сме минавали около десет, може би единайсет километра на нощ, зависи.

- Не знам много за Мичиган. Роден съм на запад оттук, в Уисконсин, близо до Мелен, ако си чувала името. — Когато Алекс поклати глава, Даниел додаде: — На около половината път между Клам Лейк и Хърли.

Тези имена нищо не ѝ говореха. Освен Шебойган, родния град на леля Хана, останалата част от Уисконсин за нея беше просто един транзитен щат, дълъг отрязък от магистралата между Чикаго и Мичиган, по който профучаваше с пълна газ.

- Но защо ще идвате тук? Защо не останахте в Уисконсин?

- Чухме, че на Горния полуостров било по-добре, по-безопасно.

„Е, не чак толкова.“

- И къде сме сега, значи?

- Съвсем близо до границата. На около… — Даниел въздъхна с досада, сякаш математиката му идваше в повече. — Два дни път. Пеша.

Алекс се чувстваше неудобно, задето го обсипваше с въпроси, но просто трябваше да научи отговорите.

- В каква посока? Помниш ли наблизо да има някакви градове? Границата на запад ли е? — Уисконсин се намираше право на запад от Рул. — Или на север? — Това предположение ѝ се стори по-близо до истината. Ами Хърли на запад от Уакамау ли беше? Боже, как ѝ се щеше да бе разгледала доста по-добре картите, които намериха заедно с Том.

- В момента сме на изток от границата. А Уисконсин е точно на запад — отвърна Даниел. — А лагерът, към който се бяхме отправили… — Напуканите му устни се размърдаха, докато пресмяташе наум. — Е на около седмица път оттук и на юг от старата мина, където според Мели се навъртали Чъкитата…