Илса Бик - Сенки

Картонената кутия беше прогизнала, а съдържанието в нея пареше. Алекс отстрани внимателно найлоновата кесия. Към тавана се извиха струйки пара с противния дъх на гореща пластмаса и попарени домати. Спагетите на дъното на кутията плуваха в лигавия мазен сос с цвят на мед и наподобяваха възлести нерви и разкъсани вени, удавени в престояла локва от кръв.

- Нещо не е наред със спагетите ли? — попита Шарън.

„Чувствам се така, сякаш самата aз съм сготвена и набодена на вилица, или нещо подобно.“

- Не — отвърна Алекс и натъпка устата си с просмукали със сос мазни спагети. „Но това още не е станало, а настъпи ли моментът, аз сама ще го направя, няма да позволя нито на Черната вдовица, нито на Леопарда, нито на който и да е друг.“ — Страхотни са — додаде Алекс, докато дъвчеше жилавите спагети. — Просто страхотни.

Един час след това Променените се върнаха за нея.

Вонята на секс и алкохол се усещаше на цели деветдесет метра от входната врата на старата викторианска къща, накъдето се бе отправила, водена от Белязаната. Ами, да, събота вечер, време за разпускане, за купон и щури танци. Не че на нея ѝ беше до забавления. Взе да изучава гърба на Променената, превила гръб срещу вятъра. По-кисела отвсякога, миризмата на момичето не издаваше никаква полезна информация. В къщата за гости Алекс бе озадачена от това, докато Белязаната не бе побутнала с върха на обувката си медицинските провизии, които Алекс бе подредила на спретнати купчинки.

- Изглежда, искат да влезеш в ролята на чичо доктор — отбелязала бе Шарън, махайки с ръка към лекарствата. — Ако не възразяваш, остави малко болкоуспокояващи и сънотворни тук. В случай, че Руби се събуди.

- Добре. — Всичко останало — марли, бинтове, комплекти със стерилни инструменти, мехлеми, шишенце кислородна вода — тя бе натъпкала в една от камуфлажните раници. — Само внимавай. Руби е доста дребна. Можеш лесно да я предозираш.

- Не се тревожи. Ще се погрижа и за себе си, и за нея. А сега върви и свърши, каквото трябва. И Алекс? — Очите на Шарън бяха останали приковани в нейните за един дълъг неловък момент. — Онова момче, Даниел… току-що е изгубило брат си. Очакват го доста тежки дни. Каквото и да стане, опитай се да му помогнеш.

В отговор Алекс бе изрекла нещо неангажиращо като: „Да, разбира се“. Но какво беше това, за бога? Несъмнено би помогнала на Даниел. Иска ли питане. Но ако я водеха при Беретата, това означаваше нещо съвсем различно. Хлапето заслужаваше да пукне, ако питаха нея. А и ако им помогнеше, щеше да е с една крачка по-близо до това да се превърне в една от тях.

„Това няма да стане. Няма да им позволя да ме победят — нито на тях, нито на него .“

Във вилата беше доста по-топло, отколкото в къщата за гости, и се усещаше наситената миризма на секс. И двете камини горяха. На място с такива размери беше задължително да има и поне две печки на дърва. Сред танца на оранжевите пламъци и тъмните сенки тя зърна полуголи преплетени тела и блясък на празни бутилки. Някой определено бе повърнал в далечния десен ъгъл. Едно момиче от шайката на Леопарда лежеше на кушетката, приклещено между гърчещите се тела на две момчета. Пъпчивия седеше отпуснат на един диван със смъкнати на глезените панталони, докато между краката му подскачаше главата на някакво момиче.

„Твърде много информация.“ Алекс пристъпи вътре крайно предпазливо, защото очакваше съзнанието ѝ отново да се плъзне навън. Но тъй като нищо подобно не се случи, тя се запита дали хипотезите ѝ не бяха погрешни. Може би това нямаше нищо общо с глада и секса. „Защото ако изобщо съществува подходящо място и време… — Тя заобиколи две момчета, които се галеха вза- имно на стълбите. — То определено е тук и сега.“

Щом се изкачиха на втория етаж, Белязаната свърна надясно. Което беше интересно. Защото миризмата ѝ подсказваше, че Беретата остава зад гърба ѝ, в последната стая отляво. Значи, не ставаше дума за него. Минаха покрай една маса с покривчици, всевъзможни джунджурии и редица поставени в рамка снимки. Както и покрай няколко спални. Почти веднага долови миризмата на Черната вдовица зад една от затворените врати. Смесицата от миризми я наведе на мисълта, че заедно с нея вътре имаше още двама души, единият от които май беше…

В същия миг дръжката на вратата се завъртя и на прага изникнаха Черната вдовица и Леопарда. Русата коса на момичето беше разчорлена, а Леопарда бе обвил ръка около кръста ѝ. Двамата бяха чисто голи и от тях се излъчваше миризма на секс и нечистотия. В мига, в който зърна Алекс, Леопарда се ухили похотливо и плъзна ленив поглед по цялото ѝ тяло, като регистрираше със задоволство наличния инвентар. Както би отбелязала Шарън, нямаше никакво съмнение коя своя краста копнееше да начеше това момче.