Илса Бик - Сенки

От всички Шарън първа наруши тишината:

- Ето, получихте каквото искахте. Изборът беше направен. Нищо, че не го направи момчето.

О, напротив, не беше нищо. Алекс знаеше защо Променените бяха предложили точно това оръжие. Плюс това осъзна още нещо. Пушката на Нейтън не беше засякла, нито пък беше запушена. Ако беше така, цевта щеше просто да избухне.

Тогава се замисли за неохотата на Нейтън и настойчивостта на Джес. Всъщност лесна работа. Сваляш затвора, изваждаш ударника или разхлабваш пружината, след което връщаш затвора на мястото му и никой нищо няма да разбере. Представяше си как Нейтън си играе ролята, тъй като беше сигурна, че Джес е допускала, че стига да не изскочи нещо непредвидено, щом я нападнат Променените, Алекс ще се опита да окаже отпор и би могла дори да произведе изстрел.

Значи, идеята е била браунингът да не гръмне нито веднъж. Старицата не бе искала да поема риска Алекс да обърка всичко и да застреля внука ѝ.

„Което ще рече, че е знаела. Знаела е, че Вълка е някъде там.“

Алекс беше права и за още едно нещо. Това наистина беше изпитание. Променените сигурно са прегледали пушката и са разбрали, че е безполезна. Искали са само да проверят как ще реагира Даниел. С каква цел, не знаеше, ала крайният резултат — онова, което щеше да последва — бе повече от ясен.

- Не го правете — каза тя. Всички завъртяха глави; очите на Променените се приковаха върху нея. — Имате онези деца. Имате и нас . Какво повече искате? Разполагате с достатъчно храна за много време напред. Така че е излишно да го правите.

- Какво? — Тя забеляза сянката на ужас, прекосила лицето на Даниел, когато най-сетне проумя смисъла на думите ѝ. — Не. — Огледа се наоколо като обезумял. — Моля ви, пуснете го, моля ви .

- Даниел? — извика момчето и изви шия към Черната вдовица, която запъна крака в снега за по-добро равновесие. От раната ѝ се процеждаха крокодилски сълзи от примесена с кръв гной. — Даниел? — обади се отново Джак. — Даниел ?

- Не! — изкрещяха в един глас Алекс и Даниел.

Тя се хвърли с един скок върху Черната вдовица, ала тогава шайката на Леопарда се спусна към нея. Променените я повалиха на земята и започнаха да я ритат и блъскат.

- Той е само едно дете! — извика тя. — Той е само едно малко дете !

От другата страна на кръга тя зърна Даниел, който внезапно изви тяло с лице, изкривено от чувство на любов, ярост и отчаяние.

- Не, моля те, господи, недей! — изкрещя той. — Не-не-не- не-не!

Трябваше петима от тях да го удържат.

А на Черната вдовица ѝ трябваше само минута.

- Хайде! — изрева Шарън, приведена над изпадналата в безсъзнание Руби, която лежеше просната на едно тъкано килимче пред камината в къщата за гости. Въпреки че беше силна и едра жена, дори Шарън не бе в състояние да спре тънките колебливи гейзери кръв, които пръскаха от разкъсаните артерии на Руби. Докато кръвта изтичаше от вените ѝ, килимът бавно придобиваше наситеноръждив цвят. — Хайде, хайде, хайде!

- Идвам след секунда! — С нервни движения Алекс изниза връзката от обувката си и приклекна до Шарън. После пристегна предмишницата на Руби на няколко сантиметра под окървавения лакът на възрастната жена и направи първо един, а след това и втори възел. За миг се изплаши, че найлоновата материя ше разкъса кожата на Руби, деликатна и тънка като хартия. „Да става каквото ше.“ Тя затегна силно последния възел и каза: — Добре, можеш да пуснеш.

Едрата жена разтвори предпазливо пръсти. Постоянните пурпурни гейзери изтъняха до едва зебележимо сълзене.

- Господи. — Шарън дишаше тежко. По лицето ѝ, подгизнало от потта, бяха полепнали тънки кичури оловно-сива коса. Гърдите и шията ѝ бяха покрити с широка яка от засъхваща кръв. — Какво ще правим, по дяволите?

- Не знам. Почакай. — Когато се върнаха в къщата за гости, олюлявайки се с Руби на ръце, Пъпчивия и Белязаната ги последваха и внесоха вътре шест от камуфлажните раници. Алекс грабна едната и прерови съдържанието ѝ: храна и дрехи. Постара се да не обръща внимание на миризмата от пакетите с микс от ядки и готови порции за из път и аромата на ментови дъвки. Както и на уханието на дрехите — на тоалетен сапун и талк, — затоплени от детската кожа. Амуниции нямаше, а Променените бяха извадили отвътре всички напомнящи на оръжие вещи. Така че нямаше и ножове, нито пък ножици.