Илса Бик - Сенки

Старият ловец се метна на гърба му, опитвайки се да се измъкне от водата.

- С-спри! — заекна Том, ала старецът не беше на себе си. В следващия миг потъна целият. Водата пареше от студ. Изглеждаше мастилена; не се виждаше никаква светлинка. Усещаше как старецът на раменете му шава с крака, опитвайки се да намери опора. Той изрита Том в челото. Ако бяха на сушата, Том сигурно щеше да изгуби съзнание, само че водата забави скоростта на ритника. При все това ударът беше достатъчно силен, за да причини болка. Том размаха ръце във водата, напипвайки краката на стареца, колкото да се ориентира накъде е повърхността.

Главата му изскочи над водата. Старецът отново се хвърли върху него, като се опитваше да се покатери на гърба му, драскаше с пръсти по раменете му и се мъчеше да се залови за косата му. Костеливите му ръце се обвиха около шията на Том в задушаваща прегръдка и отново го повлякоха към дъното. Момчето не можеше да се освободи от хватката му, тъй като не успяваше да го достигне — просто не разполагаше с нужната опора. Невъзможно му беше да си поеме въздух, тъй като тежестта на стареца смазваше гърлото му. Не му оставаше много време. Колкото повече се бореше, толкова повече силите му да изплува на повърхността намаляваха. Пулсът му се ускори. Оставаше му само един изход, но един глас вътре в него не спираше да упорства: „Ти си луд, побъркан, откачен“.

Противно на всякаква логика и здрав разум той се остави да потъне право надолу, дълбоко под леда.

Като завлече и стареца заедно със себе си.

- Аааааааа! — крещеше Руби. — Ааааааааа, аааааааа, ааааааа!

Лявата ръка на жената лежеше на снега със сгърчени пръсти като мъртва тарантула. Тя продължаваше да пищи, свила дясната си ръка в костелив юмрук и вперила ужасен поглед в празното място, където допреди няколко секунди се намираше лявата ѝ ръка и откъдето сега шуртеше кръв от разкъсаните артерии.

- Господи! — възкликна Шарън, след което се спусна към нея, прегърна я и я сложи да седне на снега. После обви ръце около китката на Руби и притисна мястото. — Кучи синове, ах, вие кучи синове!

- Рууубиииии! — нададе вой Рей. Той пристъпи несигурно към жена си, но бързо размисли и завъртя браунинга обратно към Беретата. — Ставай, кучи сине, ставай ! Сега ще си тръгнем оттук и ако някой от вас помръдне, дори само да шавне…

Никой не се осмели да помръдне или да шавне, но Беретата също не се изправи. Въздухът беше наелектризиран, наситен с миризми и смисли. Колко странно, успя само да си помисли Алекс въпреки изобилието от знаци, че при всички тези оръжия още никой не бе стрелял.

Единственият, който бе реагирал, беше онова дете нинджа от шайката на Леопарда, което отряза ръката на Руби. Друг от тях можеше да отсече главата на Рей със съшата бързина. При всички тези оръжия единственото, което трябваше да сторят, беше да очистят Рей. Въпреки че браунингът имаше среден натиск на спусъка — само два килограма и триста грама, — шансовете пръстът на Рей да упражни такава сила, докато куршумите разкъсват дрехите и се забиват в тялото му, бяха малки. Не и нулеви, разбира се, но все пак толкова незначителни, че нямаше никаква разлика. Освен това Пъпчивия можеше с един-единствен силен ритник да подкоси краката на стареца. Всеки от тях би могъл да направи нещо . За тях Руби беше втора грижа, чисто и просто демонстрация на сила — обаче Рей трябваше вече да е мъртъв.

„О, боже — ахна от изненада тя, щом отговорът най- сетне просветна в съзнанието ѝ. — Та той вече е мъртъв. Просто няма друга възможност, тъй като става дума за браунинга. Това е пушката на Нейтън и през онзи първи ден, когато Черната вдовица натисна спусъка, оръжието просто отказа да…“

- Рей! — изкрещя Алекс. — Спри , Рей, тази пушка е…

Ала Рей натисна спусъка.

В мига, в който се плъзнаха под леда, Том усети, че старецът започва да се бори, но при все това задушаващата хватка около врата му не се охлаби. Въпреки допълнителната тежест в дробовете му имаше въздух, а той щеше да направи движенията му неконтролируеми. Водата щеше да го подхвърля насам-натам като коркова тапа, докато накрая не се удавеше.

Така че Том се превъртя и се гмурна право надолу, загребвайки силно с ръце. Това противоречеше на всякаква логика. Мозъкът му крещеше: „ Спри ! Въздухът беше горе. А долу го чакаше единствено смърт. И тъкмо това беше причината да постъпи така.

Старецът се пусна.