Илса Бик - Сенки

Заради близкото разстояние успя да разгледа също и пистолета, затъкнат в пояса на Леопарда. Винаги би познала един глок.

- Какво искаше от мен? — попита Даниел. Струваше му огромно усилие да остане прав. Стоеше превит надве, като придържаше с ръка едната си страна. — Нали ви казах. Вземете мен. Повече няма да се съпротивлявам. Само пуснете Джак.

Беретата се взира дълго в Даниел. Пъпчивия пристъпи напред с насочен браунинг.

- Какво? — Даниел втренчи поглед в пушката, сякаш Пъпчивия му подаваше питон. — Няма да я взема. Давам ти възможност да ме застреляш. Разбрахте ли? Ако искаш да ме убиеш, просто го направи, но…

- Нима не схващаш, хлапе? — попита Шарьн с равен тон. — Трябва да избираш: или грьмваш някого от нас, или малкият Джаки ще свърши с прерязано гърло.

Устата на Алекс пресъхна. Шарън бе уцелила право в десетката. Това беше чисто и просто сделка: ти даваш на мен, а аз на теб, след което сме квит.

- Какво? — попита Рей и побутна Руби зад себе си. — Какво е това, по дяволите ?

- Даниел. — Очите на Джак се бяха разширили от ужас. — Даниел, Даниел, Даниел …

- Няма да го направя — изрече пресипнало Даниел. Силни тръпки разтърсиха тялото му; единият от нинджите го хвана, преди да е паднал. Даниел го отблъсна, потискайки желанието си да го наругае. — Не можете да ме направите като вас. Аз не съм убиец .

- Явно смятат, че не си по-различен от тях — изгъгна Шарън. Ако съдбата можеше да говори, помисли си Алекс, щеше да има гласа на тази старица. — Каквото и да сте сторили с твоите приятелчета, изглежда, сте ги вбесили и сега ще те накарат да си платиш.

„Не, не просто да си плати.“ Въздухът беше толкова пропит с вонята на Променените, мъртъвците и ськафезниците ѝ — а сега и с паниката на Даниел и ужаса на Джак, — че Алекс сякаш опознаваше с обонянието си всички тези хора: техните истории, съдбата им. Сигур- на беше, че това е някакъв тест. Изпитание.

Ритуал.

- Моля ви. Обещахте да пуснете Джак. — Даниел се обърна към Беретата и Пъпчивия: — Вината е моя. Аз организирах атаката. Така че убийте мен, но оставете Джак и всички тези хора на мира, моля ви.

- А какво ще стане, ако откаже да избере? — Рей хвърли трескав поглед към Шарън, като че ли тя знаеше отговора. — Не трябва да го прави.

- Мисля, че те имат нещо друго наум — отвърна Шарън.

- Не мога да го направя. — Даниел плъзна поглед по редицата пленници. Когато стигна до Алекс, очите му спряха и се впиха в нея. — Не могат да искат това от мен.

Обаче можеха. И го бяха поискали. Искаше ѝ се да намери какво да му каже. Във филмите и в книгите това беше мигът, в който героинята извършваше саможертва. Пристъпваше напред, взимайки най-правилното решение. Той трябваше да избере нея. Не ѝ се умираше, ала вътре в главата ѝ живееше чудовище. То имаше жълти очи и зъби, остри като игли. Сдобиваше се с лице. Тя имаше рак, така че и бездруго щеше да умре. Том би постъпил точно така. Крис също. Онова момченце заслужаваше да получи шанс.

„Какъвто останалите няма да получат. — Подушваше го във въздуха. Като леденостуден пръст, който се плъзга надолу по гръбнака ѝ прешлен по прешлен. — Просто го направи, направи го, преди да те е хванало шу…“

С периферното си зрение Алекс долови движение, някой се хвърли напред…

- Рей! — изкрещя тя. — Недей!

Промяната настъпи внезапно и отведнъж. В първия момент снегоходът се движеше с ръмжене по леда, а в следващия по-тежките задни гуми цопнаха във водата и фарът се изви към небето. Бръмченето на двигателя замлъкна. На слабата светлина Том успя да различи мъжете, тъмни като тюлени. Единият вече бе във водата. А мъжът отпред се опитваше да се изкатери върху предното стъкло. Снегоходът се килна наляво, след което се чу ужасен плясък, последван от викове:

- ЗАКЛЕЩИХ СЕ, ЗАКЛЕЩИХ СЕ. ПОВЛИЧА МЕ НАДОЛУ, ПОВ…

Шейната се наклони отново и виковете замлъкнаха. Миг по-късно изчезна и светлината.

Том свали пушката. Дишаше тежко и учестено. Пулсът бучеше в ушите му. Усети как шейната зад него се разклаща, докато кучето се изправяше на крака.

Другият мъж, който още се носеше във водата, извика с дрезгав от вцепенение глас:

- Моля те! — Гласът беше на възрастен човек. — Моля те , знам, че си там! Помогни ми, моля те, помогни ми! Моля те, не можеш просто да ме оставиш да умра !

„Напротив, мога.“ Тези мъже бяха убили Джед и Грейс. Хижата беше унищожена. Това беше врагът.

- Моля те . — Последваха нови плясъци. — Не си… не си чувствам краката и…